Защо дядо?
Дядо скоро не е
писал стихче. Питам мама, с какво се занимава. И разбирам, че ходи на работа.
Аз си мислех, че бабите и дядовците са свободни да играят с
нас децата. А те? Не ми е ясно, защо го правят?
Сигурно им е скучно в къщи. Виж, на мен ми е добре щом мама
не ме води на детска градина.
Тя ми каза, че дядо щял да работи поне още две години. Виж
ти! Цели две! Аз Софи да го чакам две години да ми напише стихче! Че не е ли
прекалено много това? Вместо да ми пише всеки ден стихчета, той щял да ходи на
работа Не е справедливо. Не ги разбирам възрастните. Щом порасна ще си правя
каквото си искам. Ще пиша стихчета, ще си играя и няма да ходя на работа…
Това последното нямало как да се случи. Мама каза, че който
не работи не трябвало и да яде. Откъде ли го измисли?
От нея обаче разбрах, че и да готвиш ядене било работа.
Но ми каза, че за да се науча на всички тия тънкости / така
каза мама/ трябвало първо да ходя на училище.
–
Там ще научиш толкова много неща!...
–
Какви неща мамо? Като например как да обличам
куклите и да храня гълъбчетата Белка и Белчо?
–
Не! Да научиш азбуката и сама да четеш. Да
смяташ…
Тук я прекъснах:
–
Нали ти ми четеш, защо ми е да уча буквите?
–
Е мама не може вечно да ти чете. Като се изморя,
ти Софи ще ми четеш. Защото щом пораснеш трябва да можеш да се справяш с
живота.
–
И как ще стане това като на мене ми е добре да
си бъда малка? Само дето ще трябва да ходя на детска градина цял живот, а това
не ми се иска…
Мама ми каза, че било хубаво да се научат
повечко от нещата. Не за друго, а за да стана по умна.
Попитах я:
–
Че аз съм умна, мамо!
Не било така. Ти да видиш! Чак
сега ми стана ясно, защо Пипи Дългото Чорапче се е отказала да ходи на училище.
Че тя със сигурност се е родила умница и не е било необходимо да смята и чете
книги. И за да бъда сигурна попитах:
–
Мамо нали съм умница?
–
Умница си ми ти Софи, но ще станеш още повече
като ходиш на училище.
–
А дядо и
баба, умни ли са? – попитах мама, а тя:
–
Да, Софи, иначе нямаше да могат да ходят на
работа..
Ти да видиш! Че бабата на Катето не ходи вече
на работа!?
Мама каза, че била пенсионерка. Не разбрах думата, но щом не
ходи значи е добре.
Мама каза, че щом дядовците и бабите достигали определена
възраст си оставали вкъщи.
Стана ми ясно, че моят дядо Васко дето ми пише стихчета бил
още млад. Ура! Имам си млади баба и дядо!
Мама се засмя на думите ми. Не било така. Били стари, но трябвало
да работят. Не ми се видя справедливо това. Вместо да си играят с мен Софи, те
работят.
Затова ли се изгуби някъде дядо? Скоро не ми е написал ново
стихче.
Мама каза, че трябвало да съм по търпелива. С търпение
всичко се постигало.
Е, аз търпя, търпя, но вече не издържам. Няма го дядо да ми
напише поне едно стихче. Поне едно! Трябва ли да се съглася с това?
А вие деца
търпеливи ли сте? Ходите ли на детска и на училище за да научите тия както каза
мама много нови неща. Или всичко искате да става бързо и лесно като мен, Софи?
Някой дядо или баба да ви напише стихчета, а мама да Ви ги прочете?
В. Софин 12.10.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар