"Търсеница" - "Перипетии през погледа на едно петгодишно момиче"

 

                                                                                    

                                                                     „Търсеница“

    Днес пак беше неделя. Колко бързо минава времето. Пак ходихме с тате и мама да чистим прахта в новата „Къща“.

Толкова много неща имаше там забравени. Някои за мен Софи бяха много интересни.

Мама каза, че са нарочно оставени. Че кой си изоставя чиниите, книгите, дрехите и другите неща!?

Мама каза, че на хората живели в тая „къща не им трябвали и затова са ги оставили.

Реших, че трябва да си играя. Не за друго а, за да свикна с новия ни дом. Готвех на моите „работници“ та да имат какво да ядат за обяд. После носех храната на мама и тате докато не ми омръзна. Поисках да играя с мама на криеница. Имаше много места, където да се скрия. Но мама пак не разреши.

Имало много работа.

–         Че днес мамо нали е неделя. Кой ходи на детска градина? – попитах аз.

–         Работата няма нищо общо с детската градина, Софи. – ми каза, мама.

Ти да видиш! Щом пък  нещата са такива, реших да играя като Пипи Дългото Чорапче на „Търсеница“.

     Не знаете ли деца, какво е „Търсеница“? Ами много е просто. Някъде там в новата „къща“ в тия големи шкафове има скрити неща. Трябва само да се намерят. И тук на помощ идва „Търсеницата“.

–         Мамо, мамо виж намерих малко ключе… - показах първото си намерено съкровище.

–         Това сигурно е от гардероба в коридора. – каза мама.

И после ме предупреди:

–         Софи не си пъхай в шкафовете, има прах!

–         Да ама ако куклата ми Кате се скрие в някои от тях, нали ще се наложи да я намеря за да не плаче, мамо.

Мама ме успокои, че Куклите ми били в стария дом и спели.

Че какво друго да правят! Нали са още бебета, мамо! А те спят за да пораснат.

Да но реших, че ако има някъде в тия големи шкафове кукла все пак ще е тъжно да я оставя да плаче изоставена, самичка. Никой не иска да е самичък!

Мама вдигна ръце и се съгласи:

–         Добре, Софи. Търси тогава! Само внимавай да не се нараниш! Понякога старите шкафове крият опасни неща, като паяци например.

Хм! Мама си мисли, че ме е страх. Но мен хич не ме е страх!... Че кой не е виждал паяци и бубулечки!? Те не хапят. Щом ме видят и тръгват да бягат. Аз ги преследвам като ловец. Всъщност ги насочвам накъде да бягат.

Хайде малко паяче, направи си мрежата някъде другаде. Бягай и се спасявай бубулече!

Но колкото и да ги направлявах не ме слушаха.

По едно време ги забравих, защото открих стари снимки. Попитах мама кои са хората на снимките и разбрах, че това са били тия, които са живели преди да продадат на тате А-п-а-р-т-а-м-е-н-т-а. По-лесно за мене да кажа е, „Къщата“.

Пък мама ми каза, че понякога е трудна думата, но не винаги.

Най-хубавите думи били: „Обичам мама“.

–         А, тате, мамо?

–         И баща ти също.

–         Какво за него, мамо?

–          Ами обичаш го.

–         Да, нали съм неговата малка, принцеса.

Както и да е!... Много се забавлявахме всички. Е, поне аз. Мама и татко чистиха. Аз ги радвах с играта си и нещата, които намерих в „къщата“.

Още един ключ счупен на две парчета. Няколко копчета, стара ножица, игла, която мама веднага ми отне… Стари книги, които явно никой не е чел, или пък ако е, значи е научил много интересни нови неща….

А вие деца обичате ли да играете на „Търсеница“? Толкова е забавно! Само дето в детската градина няма такава игра. Но затова пък има толкова много други, нали?

Важното е да се забавляваме. Поне ние децата, че възрастните все имали работа. Но като се замисля и мама и татко се забавляваха да чистят прах. Не разбирам защо толкова се оплакват. Може би защото си мислят само за работа!?

В.Софин   21.10.2024год.

 

–