Една разходка до Китен и Урдовиза

                                                                            

Една разходка до Китен и УРДОВИЗА

     Когато слънцето пече безмилостно плажът гори под краката. В удобно време за мен решавам да посетя град Китен, който е на хвърлей място от Приморско, където временно съм командирован.

   Нямам намерение да хващам традиционното влакче, което щеше да ми спести ходенето, но и също така гледките, които щях да снимам.

 Тръгвам в зори или вече закусил с мюслите си намирам забавление в почивния ден.

  Ами казват било далеч. Нищо подобно. Едва тръгнал краката ми хващат нужния ритъм на пътя ,на  когото в момента извършват ремонтни дейности. Всъщност го облекчават с тротоар, който прави безопасно движението за краката на туриста.

 Вървя, снимам и се наслаждавам на дърветата отстрани предложили ми сянка. Стигам до морето откъдето долу прозира един от плажовете на Китен. Тук имам спомени, но те са от преди няколко години. Само ще кажа, че бях на плаж на това същото място.

Моята цел за днес беше да се разходя по-брега към пристанището на Китен. Преди няколко години не беше направено. Но установявам, че вече е готово за разходка. Слънцето вече печеше, когато срещнах на крайбрежния път Чадър, Платно, бои за рисуване, и разбира се художник, който вече беше нахвърлил първите морски нюанси.

Поздравих го сърдечно. Въпреки, че беше вглъбен в платното художникът ми хвърли поглед сякаш преценяваше дали ставам за модел. Установи, че няма смисъл да си губи времето с мен и ме поздрави също от негова страна. Пътищата ни се разделиха. Всъщност той остана да прави компания на платното и боите, с които рисуваше морски пейзаж, а моя милост продължи по новоасфалтирания път към пристанището.

  Докато вървя забелязвам освен залива и една легенда за Китен /Урдовиза/. Прочитам табелата монтирана покрай крайбрежния път дословно:

„През първите години от завладяването на България от Османската империя в селището крепост Урдовиза се прочула с хубостта си девойка на има Стана Урдовизка. Тя била толкова красива, че дори турският султан бил пленен от нейната хубост и не се поколебал да изпрати войска, за да му доведе красивата българка. Султанът и предложил да се омъжи за него и в един момент очите на хубавицата, от които непрекъснато се леели сълзи, трепнали с някакво надеждно огънче. Тя казала на султана, че ще се омъжи за него, но преди това иска да ѝ изпълни едно желание колкото земя може да обиколи ездач на „хвърковат“ кон от изгрев до залез слънце, тази земя да се освободи от всички султански данъци. На владетеля на огромни територии в Европа и Азия това желание не представлявало трудност и той веднага се съгласил да го изпълни. И ето, че една ранна утрин Урдовизка потеглила на „хвърковат“ кон. Така през целия ден прехвърляла гористите странджански баири и долове. Конят непрекъснато се обливал в бяла пяна. Към привечер, когато ездачката била заобиколила цяла Странджа планина, тя препуснала по посока Черноморския бряг. Но когато стигнала до залива, конят се строполил от умора и издъхнал. Умряла и красивата урдовизка девойка. От тогава рибарите, а след това и населението наричат залива „АТЛИМАН“ /Конски залив/. Издаденият за целта султански ферман освободил населението от данъци. Областта била наречена Хасекията.“

 

     Успявам да стигна до училището за водолози, където установявам, че едно семейство вече е успяло да влезе в костюмите си, и под ръководството на опитни учители, водолази се канеше да влезе в морето. Проследих ги с поглед, но моята задача беше да снимам спомени. Мисля, че успях да запечатам някои като плажовете по- крайбрежието преди достатъчно да се отдалеча и се намеря на самото пристанище на Китен.

В близост един от плажовете предлагаше разхладата на морето от, която аз не се възползвам. Вместо това разглеждам с интерес акостиралите морски съдове на пристанището.  Няколко лодки се прибират след улова си в морето.  Тръгвам бавно към целта си. Всъщност тя е една забележителност или музей, който имам желание да посетя. Намирам „Тайните от морското дъно“ в центъра на град Китен близо до пощата.

Любезна уредничка на която не отказвам ми показва експонатите вътре в помещението. Първото изглежда като музей на социалистическото и малко по-далечно наследство останало от хора живели, трудели, обичали  и разлюбвали през двадесети век.

 Погледът ми улавя,  старо радио, стан за черги, ковьорчета по-стените, женски носии носени в началото на двадесети век; изящни дантели, които и нашите баби плетяха някога; миндери украсени по-някогашната мода; трикраки столчета, извезана шарена възглавница, дори кобилица с два медни котела не липсваше. Окачената шарена люлка с кукла вътре подсказваше, че времето тогава не подозираше какво ще се случи през 21век. Но някои неща разбира се са от края на двадесети. Помня много добре газената лампа с която осветявахме през 1985 година стаята, когато по-често нямахме, отколкото имахме електрически ток.

Слизаме с уредничката долу в приземието, където откривам този подводен свят. Всъщност тук се намират „Тайните  от морското дъно“. Запазени неща извадени и съхранени за да се осветли миналото за, което винаги има противоречиви неща.

Истината обаче лежи на дъното. Откриват я археолози и хора, които желаят да покажат на света нещата такива каквито са били.

 Черно море, където кислорода в дълбините липсва е запазило уникални неща, които стигат до нас. Лошото е, че при вдигането от морското дъно в досег с кислорода се разпадат. Това да се съхранят нещата изисква според мен специална подготовка за изваждането им. В изложбата са показани няколко теми, които ще споделя с любознателния читател:

   „Първата тема, представена в изложбата е посветена на потъналите праисторически селища, открити по нашето крайбрежие.

    Такива праисторически селища от края на Каменно-медната епоха /петото хилядолетие преди Христа/ и Ранната бронзова епоха /третото хилядолетие преди Христа/, които в следствие на промяната на бреговата ивица и повишаване на морското ниво, понастоящем се намират под вода, откриваме по цялото протежение на българското черноморско крайбрежие.

   Направен е паралел между материали от Ранната бронзова епоха от Китен и Варна. Интересна е огромната прилика в показаните находки, което говори, че става дума за едно и също население и за една и съща култура. Във витрините са изложени оръдия на труда, от особена важност е открития костен материал, чийто анализ показва какви животни са обитавали земите ни по време на съществуване на селищата.

     Втората тема, представена в изложбата е единственият кораб в Черно море, проучен чрез археологически разкопки.

Корабът лежи в южния китенски залив върху останките на селището от Ранната бронзова епоха. Двата археологически обекта са конкретно доказателство за огромната промяна, която бреговата ивица е претърпяла: Селище от времето, когато заливът е бил суша и кораб, който е от времето, когато мястото е вече морски залив.

    Третата тема, представена в изложбата, е посветена на развитието на древната котва.

   Първата показана котва показва как човекът е започнал от най-елементарното – да прави жлеб на камък, около който завързвал въже и използвал този камък за котва. След това установил, че ако пробие дупки в камъка, през едната завърже въжето, а през другите прекара  дървени колове, то тези колове могат да изпълнят функцията на рога на котвата.

  Следващият етап е изработването на котвата от дърво, което обаче е лек материал и за да потъне се нуждае от допълнителна тежест, осигурена от каменен напречник, наречен щок.“

       Освен това някога в миналото на това място в околностите на град Китен на всички карти на западния бряг на Черно море е отбелязано селището УРДОВИЗА, чието име е засвидетелствано по различни начини: UERDISO, UERDISSO, UERDIZO, VERDOIZO, за да достигне до нас със съвременното си звучене УРДОВИЗА.

   Тук се намират останките от крепостта на Урдовиза, която е обявена за паметник на културата в ДВ бр. 35/1969год. Разкопките на крепостната стена през 2006 год. са първите археологически проучвания на сушата проведени на територията на УРДОВИЗА.

  Крепостната стена е покрита със земен насип с деструкции. Дължината на този насип е 68 метра, ширината – от 18 до 25 м., а височината – 4,5 м.

Откритите находки са от различни епохи / от края на шести век преди Христа до днешно време/.“

 И така, заинтересованият турист, който е дошъл на посещение в черноморския курорт Китен може да посети интересната изложба и да види на живо нещата останали от миналото.

За съжаление бях сам по време на изложбата показана ми от любезната уредничка на музея.

Разделяме се с пожелания за успех от моя страна. Вече е обяд. Или наближава дванадесет. Налага се да хвана влакчето ако не искам да пропусна обяда си. Успявам навреме да стигна до град Приморско и да се скрия на сянка от августовската жега на 2024год.

Когато човек тръгне на път не знае докъде ще му стигнат силите. Е бях щастлив да видя и усетя полъха на времето. Онзи полъх, който те кара да се замислиш за щастието и болките на хора живели далеч преди нас.

В. Софин 8.10.2024год.