В нова „къща“/Апартамент/
В края на
седмицата винаги ме водят при баба и дядо. Но иначе живея в голяма „къща“ с
много хора в нея. Тате пък му казва апартамент, но на мен ми е трудно да го кажа. Обичам
да играя в къщи. Но, когато вдигна шум ми се карат. Какво толкова ако съм
изпискала за малко. Та нали всички момичета пищят!? Пък и възпитавам куклите да
не плачат. Да, но мама, каза, че над нас живеел някой, който щял да се сърди.
То и аз се сърдя, когато не ми дават бонбони, но това е друга работа….
Виж ти! Реших, че щом съм в татковата „къща“ мога да си
покрещя свободно. Но отгоре някой започва
да чука по тръбите на парното.
Попитах мама, кой прави това. Тя ми обясни, че живеел някой
си Торбалан. Можел да слезе и да ме сложи в торба, която носел винаги със себе
си. Но аз зная, че тате няма да му позволи.
Да ама мама каза, че трябвало да слушам. Че нали той тропа
отгоре, пък аз да го слушам!? Не ми стана ясно, но разбрах, че не харесвам
Торбалан.
Тате ме успокои, че сме щели да се местим в нова „къща“ Пак била
с трудното име – „апартамент“.
Вчера беше неделя и ходихме да чистим, там. Ако не бях аз,
Софи да помогна едва ли мама и тате щяха да се справят. Имаше много работа.
Нещата, които трябвало да се изхвърлят. Слагахме ги в чували. Аз държах един
разтворен, а тате го пълнеше с нещата, които бяха за изхвърляне.
Изведнъж се сетих да попитам:
–
Мамо, а горе над нас живее ли Торбалан?
–
Не. Сега ще си имаме нови съседи. – обясни мама.
–
Ура! Значи ще си купим, нови съседи? Така ли е
мамо?
–
Съседите не се купуват. Те живеят тук в купените
от тях апартаменти. Дори някои се взимат и под наем.
Не ми стана никак ясно как така се „взимат“
апартаменти. И защо едни съседи купуват, а други си взимат, „Къщи“.
Мама каза, че ще ми обясни друг път, защото имало много
работа. Знам си аз. Щом е труден въпроса и не може да ми каже. Пък може би това
е тайна? Върви ги разбери възрастните. Едно обясняват, друго премълчават. Аз като
порасна ще казвам всичко на децата си.
Да се похваля. Мама ми купи нова книжка. Цяла поредица за
животни. Днес четохме, всъщност, тя ми прочете за едно кученце.
–
Водили го на „Книжка“, нали мамо?
Мама се разсмя и ми обясни, че
думата не била „книжка“, а каишка.
–
Не е ли едно и също, мамо?
Търпеливо, тя ми обясни, че
каишката се наричала и повод. Това за мене е нова дума. Откъде ги вадят
възрастните? Всеки ден нови думи. Върви, че ги запомни всички. Мама каза, че
имало време да науча всичко. Но аз мисля, че няма.
В парка, където ме заведе наскоро имаше много кучета. И
повечето бяха без повод. Казах на мама, а тя ми се скара.
–
Тихо, Софи! Сама виждам, че е така!
Видяла мама, а не прави нищо! Ами
ако ни ухапе някое куче?
Мама каза, че стопаните им ги пазели да не направят това. То
и мен тя ме пази, но когато заговори по телефона ме изпуска от поглед. Та едни
кучета ли няма да изпуснат!?
Но да се върна в новата „Къща“ Стана ми ясно, че в неделя
пак ще ходим с мама и татко там. Пак трябвало да се чисти. Ти да видиш!
–
Че нали я чистихме миналата неделя, мамо!?
Мама се усмихна така както тя си знае,
и ми обясни, че не ставало толкова бързо. Шкафове и прозорци трябвало да си
мият. Взех решение:
–
Ами ще включим маркуча и бързо ще стане, мамо!
Да но тя, ми обясни, че така сме
щели да наводним „Къщата“.
–
Новите съседи ще ни се сърдят, Софи. Току виж се
появил нов Торбалан! А ти не искаш това да се случи.
Както винаги мама се оказа права.
Никакъв Торбалан с торба, в която да прибира малките деца….
Нямам търпение вече да се преместим в новата „Къща“ на,
която татко казва Апартамент. Така ще избягам от Торбалан, дето ми чука вечер
по тръбите на парното.
А Вас деца страх ли
Ви е от някой съсед, който живее в близост и се мръщи вместо да ви поздравява сутрин, когато
тръгвате на училище? Няма страшно, ми каза тате. А щом той го казва, значи е
така!
В.Софин 16.10.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар