Любовта те чака
Вървях по вити стълби.
Крачките ми бяха жалки.
Годините ми още, малки.
После някак си пораснах…!
От земята взех, че се оттласнах!
Сега вървя по правилните стълби.
Крачките ми вече са големи.
Разсъждавам, споря и по теми,
политически, но има и любовни…
Гледам право в очите им виновни.
Усещам погледите им обемни.
Виждам обвинителните стълби.
Високи, някак още са далече!
Опитвам с бодър дух да ги кача.
Но всъщност остарял съм вече…
„Но любовта ми, бе чакала за мен -
да издяла
ново, влюбено човече!“
В. Софин 14.10.2024год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар