Тиха нежност
Превзет от жълтите листа
Денят къпе се от безнадеждност.
Без зеленина опадала е завистта.
Останала е само тиха нежност…
За сетен път крачим в самота.
Животът окъсял по друма.
Времето лишено е от милостта –
не струва човешката ни дума!
Останала е скрита някаква тъга,
която спасява ни от гордостта.
За всеки горе съществува и дъга.
Там споменът връща младостта!
В. Софин на Любомир
Борисов /Любовой!
Няма коментари:
Публикуване на коментар