Желязна логика!

На нашенец омръзнало да поздравява с традиционното, наложено –„добър ден”. Вместо обикновения шаблон, решил да казва –„денят е добър”. Целта му била да събуди заспалите, според него българи, които все повече го отминавали без поздрав. Експеримента си той провел в почивен ден. Вървял съсредоточен  по-все още пустата улица, когато ненадейно погледът му се заковал в един мизерно облечен, брадясал но все още човек, да бърка в контейнер с боклук.

-Денят е добър! –поздравил вежливо нашия съсредоточен експериментатор. Реакцията на клошаря  не закъсняла:

-Ще бъде добър, ако ми дадеш 5 лева, за да не се ровя в боклука! –отвърнал той.

„Дали не се прецаках с този нетрадиционен поздрав”-минало през главата на експериментатора. Но все пак извадил пет лева и ги подал в гладните ръце на клошаря.

-Е така вече денят става наистина малко по-добър! –зарадван от неочакваната печалба мизерния човек прибрал банкнотата в окъсания непран панталон. После съвсем спокойно продължил задълбочено  търсене на „щастие”, което според  клошаря се намирало точно в контейнера.

-Нали ви дадох пари, защо се врете в боклука? –попитал озадачен експериментатора.

-Пет лева, брате днес не стигат за нищо! А нали трябва и да вечерям!?

-Добре де! Прав сте! Ето ви още пет, за да се почувствате щастлив и денят ви наистина да бъде добър.

-Ти си бил много щедър бе! Благодаря ти господине! –рекъл доволен клошаря и прибавил в мръсния панталон новата придобивка. После отново, като истинска къртица заровил глава в боклука.

-Защо го правите! Нали взехте пари и за вечеря!? –още по-озадачен експериментатора вперил невярващи очи в клошаря.

-Как защо!? Днес благодарение на теб господине, ще обядвам и вечерям, но утрешния ден едва ли ще бъде толкоз благосклонен като днешния. Затова проверявам боклука. Току виж изскочило нещо ценно, което утре няма да го има там в контейнера. Възможността не трябва да се изпуска. Никога!

-Желязна логика човече! Браво! Само така наистина ще успееш да оцелееш на улицата. –казал експериментатора и отминал.

Свечерило се. Експериментаторът решил да изведе кучето си на разходка. Наблизо до дома му се намирало запустяло блатисто езеро. Всяка вечер той извеждал песа си там. Като стигнал, видял, как един упорит човек мятал нервно въдица. Хвърлял кордата и доста бързо я изваждал.

-Добра вечер! –решил културен експериментатора да поздрави риболовеца.

-За теб може и да е добра! Но за мен явно не е! Не кълве и не кълве! Какво ще ядем с децата за вечеря  незнам! Умът ми не го побира!

-Непременно ли трябва да ядете риба? –попитал учуден експериментатора. –Друго няма ли?

-Няма! За безработен човек като мен, само в риболова е спасението. И понеже не кълве, значи вечерта в действителност не е добра!

Смилил се експериментатора. Дал десет лева на рибаря, за да има какво да вечерят децата му. Благодарил му разчувстван въдичаря, прибрал в мокрите си панталони банкнотата и продължил да мята кордата.

-Нали ви дадох пари!? Защо не си ходите при семейството? То навярно се безпокои за вас и ви чака! –полюбопитствал учуден експериментатора.

-Да но сега като ми дадохте пари, внезапно ми просветна.Вечерта може и да се окаже, наистина добра. Особено щом „клъвнах” 10 лева. Току виж късметът  ми тръгнал и рибата захапе най-после огладняла заложената стръв. Както е прието да се казва –„С един куршум, два заека!”

-Желязна логика човече! –съгласил се експериментатора и оставил рибаря да измъчва водоема с въдицата си. Прибрал се в къщи. Вечерял. Позяпал телевизия.  Опитал се да заспи. Но дрямката упорито бягала от очите му които ококорени зяпали навсякъде но не и в съня.  Решил да излезе отново на пустите, сега полутъмни  улици. Запалил необезпокояван цигара. Дърпал ожесточено, сякаш тя му е последна. Зяпал в луната, която се била облещила в цялата си призрачна красота и се усмихвала загадъчно на героя, който не могъл да спи. Ненадейно от тъмната уличка се появили двама явно закъснели пешеходци. Тихите им стъпки едва стигнали до ушите на експериментатора. Когато го наближили решил да ги поздрави:

-Добра нощ! –казал учтиво той. –Особено за късна разходка!

-Дали е добра, тепърва ще видим! Я сега господине изпразнете джобовете си! Да видим какво сте скрил в тях за нас! И по-бързичко за да не ви се случи нещо! –заплашил героя по-високият от двамата крадци. Защото те били именно такива. Също като дивите зверове те излизали нощем за плячка. Спирали закъснели хора и ги обирали до шушка.

-Ама, как така!? –стъписал се експериментатора.

-Мърдай по-чевръсто, ако не искаш да събираш червата си! –Заплашил го високия крадец и измъкнал автоматичен нож. Нямало какво да прави нашия експериментатор.Изпразнил джобовете си, смъкнал и часовника и ги дал на крадците.

-И обувките смъквай! –наредил този път по-ниския. –Виждат ми се нови!?

-Бос  ли ще ме оставите!? –изхлипал треперещ експериментатора.

-Недей да спориш, защото ей сега ще ти тегля ножа!

И за да убеди героя в намерението си, леко го смушкал в ребрата. Смъкнал обувките, дал и якето, нашия клет герой останал зъзнещ във вече позахладнялата нощ.

Преброили парите, крадците и рекли:

-Горе долу добра плячка! Ако срещнем и друг лунатик,като тебе тази нощ може в действителност и да се окаже успешна. Добра!

-Защо го правите! –не издържал все пак героя и попитал крадците, които били готови вече да го оставят на мира.

-Нали от нещо все пак трябва да се живее.Не ни се мре! Значи остава решението да крадем за да оцелеем. –отговорил ръмжейки по-високия бабаит.

-Тук отново виждам, желязна логика! –съгласил се героя с крадците и побързал, вече ограбен, премръзнал да се прибере на топло у дома. Преди да легне и заспи,  направил чай за да сгрее изтерзаното си тяло. Замислил се отпивайки от чашата. Стигнал до извод. Какво се оказва: за да бъде денят добър, вечерта също а и нощта, трябва да има работа; за да има пари и хората да бъдат щастливи. А в днешният постоянно неблагоприятен, стресиращ  ден, човек изобщо не знае дали късмета ще го споходи. Разбрал, станало му ясно, защо повечето хора, които срещал на улицата, не отвръщали на поздрава му, с който приветливо и с усмивка ги посрещал. Те не знаели предварително дали денят им ще бъде успешен. Накрая все пак се досетил, че той самият е щастливец. Има работа. Има пари. Значи за него денят, вечерта а и нощта са добри.

-Желязна логика! –възкликнал експериментатора на глас. –Добре, че все още се намират и такива като нас. Че то иначе, честно икономиката ни никаква я няма!

 Всеки знае –„ Утрото е по-мъдро от вечерта”. Рано или късно щастието, което днес убягва на повечето хора, ще кацне на рамото на всеки, като бял гълъб, който най- после е намерил своето място под слънцето, защото все пак- всички сме деца на майката земя!

В.СОФИН