Ловецът политик!

Опитният и хитър политик задължително трябва да е изкусен ловец. Когато наближат избори в които той с умение се вмъква, залага с изключителния си език капани из цялата страна. Обикаля навсякъде с ведра успокояваща усмивка и пропагандира програмата си с обещания. Той толкова ловко увлича хората, че те почти са убедени, че ще гласуват именно за него. Раздава листовки с обещания. Черпи  предизборно хората с кебапчета и бира. Дори организира безплатно концерти. Той е онази силна личност, която знае какво иска избирателят и му го дава. Обещава му, че звездите вечер ще светят само за него. Луната усмихната, цяла ще показва вечер пътя на окъснелия човек прибиращ се от кръчма. През деня слънцето ще грее само за избирателя и нивата му. Ще вали единствено  тогава, когато посаденото има нужда от поливане, за да може избирателя да прибере значителна реколта. Слуша упоен и замаян обикновения човек и му се струва, че сънува. Толкова много обещания! Много усмивки! И ако все пак, не захапе куката, точно преди да влезе пред чакащата го с нетърпение урна му връчват пари на ръка. И понеже знае, че на политик не се отказва, също като на дете бонбон, нашия избирател добива увереност.  Ръката му изобщо не трепва, когато пуска бюлетината. Толкова е доволен от системата, че не разбира, как така е успял да се хване и с двата крака в капана, заложен от политика ловец.  Примката е стегната здраво около гушата му. В близките няколко месеца избирателя, почва да се задушава от наложената със сила атмосфера. Гледа звездите бягат и се крият под облаците. Луната също вечер, намусена го избягва. Да не говорим за слънцето, което сутрин ехидно му се усмихне. После панически побегне и разреши на гръмотевиците придружени от дъжд  да превземат всичко.  Естествено нивата на избирателя е тъй обилно полята, че маната обхваща изцяло засетите с много труд площи. Колкото и да пръска срещу нея, избирателя е безпомощен и не може да я победи. И докато се усети, че е лъган през цялото това време с обещания, той неизбежно задлъжнява. Ако ходи на работа, не му  изплащат навреме заплатата. Ако пък му я дават е прекалено малка.  Щом реши да се оплаче в кметството, му обясняват да внимава за кого гласува. Тогава разярен се връща у дома си и решава никога повече да не ходи на избори. Да но, други ходят! Пък и защо не? Нуждаят се от двадесетте лева рушвет, за да оцелеят в крехката ни демокрация. Докъде сме я докарали? Да паднеш в здраво изплетената мрежа на паяка кръстоносец! Да глътнеш куката, като шаран! Да бъдеш гръмнат, като дребен дивеч! И всичко това от обиграния опитен в лова политик. Ушите на нашия изтормозен избирател, пък са онези предателски елементи, които постоянно изненадват притежателя им. Чули обещанията, те не могат да се сдържат и почервенявайки от удоволствие, успяват да изкарат в очите радостни сълзи. От своя страна, когато избирателя изтрезнее от еуфорията, капките в зениците пресъхват от липса на влага. Пясък стърже очите и кара избирателя да ги търка, като дотолкова ги зачервява, че започва изобщо да не вижда какво става около него. Друг като него, също окрилен от обещанията на ловеца политик се чувства, като растение на което е даден нов шанс за поникване в живота. Тъкмо целеустремено пуска кълн, когато отново успешно политикът попарва надеждата му. И вместо да израсне на свобода, клюмва от пръсканата срещу му, с умение отрова. Стъпкван, обиждан и лъган избирателят не може да се възстанови. В резултат на което в близко бъдеще се очертават пред урните все по малко хора. Когато изчезне и последния избирател, политиците ни ще ловят мухи и ще управляват уви, единствено „добичетата”,които са останали.

В.СОФИН