неделя, 26 октомври 2014 г.

Пешеходец в неравностойно положение



Днес пешеходецът заедно с други негови събратя е изложен да страда сам на улицата. Ето ви и вас, нищо неподозиращ гражданин тръгнал за работа. Докато крачите бавно по-мократа улица и търсите място за все още сухите си крака, проклинате лошото време. Тротоарите изцяло превзети от тридесет и пет сантиметров сняг, не предлагат избор. Длъжен сте да лавирате между многобройните счупени клони на дърветата, които необезпокоявани се ширят навсякъде около вас.  С желание да ви препънат, разпрострели тела отвсякъде на улицата дебнат и  скъсани жици. Ранния октомврийски „Снежко” мокри без жалост дрехата на гърба и дори се мушка успешно на топло в оголения ваш врат. Неизменната шапка, която се крепи на олисялата ваша глава  също изцяло е превзета от него.  На улицата многобройни локви си правят компания, като се надпреварват да  топят замръзналите бели падащи сълзи в тях. Смръщено,недоволно небето с успех е скрило слънцето и се радва на мокрите пешеходци, които щъкат едва едва. И в цялата тази сложна обстановка вие, неизменния късметлия се опитвате бързо да се придвижите до спирката на автобуса. Покрай вас, превзели тесните улици, побеснели летят автомобили. И докато пристъпвате внимателно заобикаляйки локвите, невнимателен шофьор ви изкъпва изцяло. Ядосан отваряте, безпомощно уста за да „благословите” или дето се казва, да наругаете негодника извършил злодеянието срещу вас, когато друга кола от която с нагъл поглед във вас е зяпнал усмихнат шофьор, отново изпръсква нещастното ви вече мокро тяло. Чувствате се като заек в капан. Улицата не предлага никакъв шанс за оцеляване. Затова пък, този път успявате да изречете недоказаната „благословия”, която цъфва като цвете от недоволните ваши устни. Бялото спортно яке на вас, вече е сменило окраската си с жълта. Сещате се успокоен донякъде, че дори и тротоарите да бяха изчистени, пак щяхте да усетите калното отношение на шофьорите срещу вас. Все пак сте пешеходец нали? Добре че не всички водачи на возила са такива. Някои явно бяха мислещи, защото намаляваха скоростта покрай мокрото ви тяло, поело ударите на съдбата. Все пак вие сте категоричен. Навсякъде трябва да има камери, които да следят за спокойствието на пешеходците. Не само срещу „джигитите” на пътя, но и срещу онези бабаити, които трошат за да се забавляват. Какво би било, ако такива неразумни индивиди биваха арестувани от полицията. И наказанието им съответно, да бъде в помощ на общината и пенсионерите. Да цепят дървата за зимата, безплатно на възрастните хора и да бъдат в услуга, там където са необходими. Така ще успеят да изгонят от себе си натрупаната във вените негативна енергия. Вместо това, обаче те необезпокоявани се бият от скука по улиците и вършат поразии, без да спазват някакви правила. Обикновения пешеходец, като вас приятелю,може да бъде прегазен, опръскан, набит и ограбен. На кого да се оплачете? Кой ще ви чуе? Никой! След тези ваши размишления за нещата от живота, най после преодолявайки хиляди препятствия и опасности на улицата, стигате спирката на автобуса, където той с желание прибира на топло премръзнало мокрото ви тяло. А когато мъркането на двигателя достига успокояващ до мокрите ви уши, вие нещастния пешеходец, въпреки неравностойното си положение, внезапно се успокоявате и сте готов да  поемете за работа.

В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар