Времето не спазва правила

Цял живот човек се учи и спазва правила. Старае се в училище да слуша. Учи краката си да ходят  в указаната посока от учителя. Спазва нарежданията на родителите си, които го съветват да върви по правата, а не по кривата пътека на живота. Когато същият този направляван индивид порасне, той е задължен от шефа си да спазва куп неприятни за него правила. Ако е пиколо в хотел и чака гости, трябва винаги да е с изгладен костюм, лъснати обувки и разбира се, прилично подстриган и гладко обръснат. Освен това е длъжен да е усмихнат и приветлив. Да посреща клиентите с „Добре дошли!”, „Заповядайте!” и естествено отваряща вратата, дума, „Моля!”. От всякъде трябва да струи от него позитивно излъчване. Дори ако вчера се е случило нещастие в семейството му, пиколото е длъжен да замени пристигащата си гримаса на работа с чиста, откровена усмивка. Ако не успее да спазва тези правила, такъв индивид много скоро е заменен от шефа с друг по стараещ се от него.

Виж времето се е изхитрило, защото не спазва никакви правила. Довчера умувано, прогнозирано, дъвкано от метролози и доказано от тях, като хубав слънчев ден, изобщо не се сбъдва. Като разюздан хулиган разсърдено неизвестно от кого, то струпва облаци, тъкмо на вашата ливада. На нея лежи почти сухо вчерашното ви окосено с труд сено. Едва започнал сте да го събирате, когато от небето внезапно руква обилен дъжд. И когато спре и слънцето се покаже, като срамежлива млада булка вие нещастникът, който сте имал наглостта да спазвате правила, започвате всичко отначало. Или времето е този фактор, който успява да ни манипулира всячески. Ако вие сте тръгнал с бърза крачка сутрин на работа, и ако то не е съгласно с това, ще ви принуди да закъснеете. Ще забави автобуса, който точно тогава ще спука гума. Или ако сте с вашия автомобил, ще свършите бензина,  и ще ви се наложи да чакате на опашка пред бензиностанцията. И естествено, че закъснявате за работа. Ако времето реши, че трябва да падне тухла върху главата ви, точно когато минавате покрай строителен обект, ще накара краката  да избързат и  именно в този момент, тя ще ви контузи. Докато вие,  все  мислите, че съдбата е виновна, то именно времето не спазващо правила, прави това. След особено благоприятна прогноза, сте на разходка сред природата. От бистрото небе, изплуват гонени от вятър облаци, които не забравят да напълнят врата ви с вода.  За да сте сплашен, времето ехидно пуска и мълнии около вас. Изцяло мокър поемате към близката църква да се молите. Правите го, като искате прошка от времето. Вашата цел е да го вразумите. Искате то да ви забрави и остави по дълго млад и жизнен. Но разбира се,  времето не се съобразява с вас.  Докато размисляте бавно за правилата в живота, бързо остарявате. То така успешно контролира, не само вас неразумни човече, а  всички други същества в природата. Посредством катаклизми, наводнения, земетресения, времето ни се подиграва. Шепти с дрезгав глас в ушите ни, че в този живот се спазват единствено неговите правила. А те разбира се,  са непредсказуеми. Няма сила, която да спре и подчини времето. Когато човек се опита да го стори,  естествено си носи последствията. Разярено времето протестира, като показва силата на чувствата си.   Безскрупулно успява да отнеме на много същества живота. Затова, когато ние неразумно живеещите хора променихме климата на земята, до нас достигна неговата отмъстителност. Зимата ако я имаше или беше сурова или изобщо я нямаше. Лятото и то също, манипулирано от времето бягаше, като с успех трупаше дъждовни облаци, които освен глад, не предвещаваха нищо хубаво за хора и животни. Все пак, ние като живеещи на тази планета естествено, не се признаваме за виновни. Времето е истинската причина. То е всевластен господар на всички нас. Подчинява всичко. Мени около нас природата. Събира и разделя влюбени. Скарва политици. Пуска нови неизследвани болести върху главите ни. Изобщо казано накратко: времето не спазва правила! Да му мислят хората които се опитват да ги спазват!

В.СОФИН