За интензивното бягане в живота

Цял живот, човек бяга от нещо, което обикновено не му е приятно. Бърза да се спаси уплашен. Бяга от училище, защото ограничава свободата му и решава, кое е право и кое не за него. Бърза да се измъкне от час, понеже е забравил да научи урока си. Бягайки се връща у дома си, където баща му го наказва.  Оплаква се, веднага на майка си, която също безскрупулно, провежда без милост наказателна операция срещу него. Бяга уверен, че сестра му, ще влезе с разбирателство в положението му, но се оказва, че и тя бърза за среща с приятел. А когато, най-после успее да порасне, бягането му се ускорява.  Всяка сутрин , бърза да не закъснее за работа, като целта е да не остане без нея. Вечер отново ускорява темпото, за да прибере на топло измореното си тяло у дома. После бяга до магазина за да вземе нещо за храна.  От толкова бързане, не му остава време да поздрави срещнатите хора на улиците. И те като него, бягат. Бягат, защото живота не позволява бавното промъкване. Пък и сериалът по телевизията, всеки знае, не е за изпускане.  Героят ни, едва успява да включи нужния му канал, когато  се оказва, че по него върви предизборна хроника. Пропуска я с думите: „Какво си мислят тия!? Всяка година ли, да им гласуваме? Все едно и също! Без смисъл! Някои хора у тая държава, просто нямат срам!”

След тия изказани гневно думи, отново бягане. Газовия котлон с клечка кибрит, успява на време да приготви аламинут с който естествено гладната му уста  бърза да не изстине и се нахрани. И когато, стомахът му се окаже пълен, разбира, че просто няма време. Не стига! Пък и времето не спира да сипе дъжд, който успешно пълни сутрин  врата му, когато бърза да стигне до спирката с цел да не закъснее за работа. От толкова бягане, от постоянното ускорено темпо се оказва, че и всички ние, сме остарели безвъзвратно. Болестите пристигнали непривично, ни хващат неподготвени. Бързаме да работим, за да изкараме пари за скъпо струващи лекарства, които да облекчат положението ни. А когато,  успеем да доживеем до пенсия, се оказва, че от толкова интензивен живот, просто няма такава. Много бързо е била изконсумирана и пари няма. Здраве също! И докато бавно осмисляме положението си и трудния за смилане живот, внезапно идва непоканена, бързата смърт. Тя без всякакви скрупули от своя страна със закачлива усмивка на устните си, ни отнася на спокойствие в хладния гроб, където има само тишина и няма бягане!

В.Софин