неделя, 12 октомври 2014 г.

Мъж "под чехъл"!



Когато, това нежно създание жената се появи пред мъжките очи и погледът, вашия поглед попада неминуемо в изкусно заложен и добре поставен капан. Вие приятелю сте загубен! Внезапно ви обзема непреодолимо желание да се запознаете. Опитвате! Но езикът ви издава вашата неизвестно откъде появила се стеснителност. Започвате да пелтечите нечленоразделно. Дори без да искате мучите, като бик пуснат на свобода. И когато най-после езикът вързан на фльонга успее да се развърже, желаната от вас дама изчезва завинаги от погледа ви. Махвате изнервено с ръка и си обещавате следващия път, когато видите отново впечатляващо очите ви създание да опитате пак своя избягал късмет. И ето, че пред вас се задава неустоимо,  привлекателна жена. Бързо изглаждате изнервен, непослушния ваш перчем, който пречи на очите да виждат по добре красотата изсипана пред вас. И когато почти сте изравнил крака до нея, казвате смутено:
-Добър ден госпожице! –и задавате глупав въпрос, който с готовност езикът ви е изплюл в лицето на дамата до вас.
-Денят е добър за разходка!? Нали?
Дамата поглежда изненадана към вас. Мълчаливо преценява, що за нещастен „плазмодий” стои до нея. После без да отрони и дума ви подминава, като шофьор не спрял на знака стоп. Изглежда това, което нейните прекрасни според вас очи са видели, не си заслужава. И с право! Панталонът на вас, неизгладен, омачкан. Брадата ви нахално е успяла да порасне пак. А вие понеже сте разсеян изобщо не сте забелязал това. Обувките на краката също ви предават. Отдавна не видели, подхранваща боя, те изглеждат кални. Ризата и тя е без късмет. Стои на вас увиснала с две липсващи копчета. В погледа на нежното създание, вие се оказвате поредния нахален неудачник. Но, знае се хората казват, не случайно, „за всяко гърне има и похлупак.” Небрежното отношение към личната ви особа е забелязало едно момиче. То съзира неизвестно как под цялата ваша смачкана външност, привлекателен младеж. Или казано народно, видяла е „под скъсания чул, жребец”. Тя вече знае със сигурност, че с нейна помощ вие ще се превърнете в красив послушен лебед. Затова, когато срещне ваша милост на улицата, вместо вие да отворите уста за поздрав, тя пуска умело бързо пред вас чара си.  Започва да кокетничи пред вас с усмивка и очи. Вие естествено сте учуден. Как така ви е забелязала!? И защо ви се присмива!? Но девойката си има план. Тя с хитрост залага капан и вие приятелю, падате в него, като нищо не подозиращ елен. Неизвестно откъде във вас пониква кураж, като тиква обилно поена и видяла слънце. Веднага смело пристъпвате към действие. След кратък поздрав помежду ви, девойката започва да ви сваля. Докато обаче все още се чудите неизвестно как вие се оказвате хлътнал до уши. Много скоро след няколко срещи на които разбира се все още сте размъкнат и с отблъскваща външност, но се правите на изряден кавалер, тя ви предлага брак. Смутен сте за момент, но въпреки това се съгласявате. Приемате, като виждате в девойката пред вас вашия идеал за жена. Много скоро обаче вашата свобода е обсебена докрай. На сватбата се чудите, защо това същество до вас, цялото облечено в бяло ви настъпва по –новите обувки. Дори се смее ехидно на вашето: „Ох скъпа! Заболя ме!”
Това обаче е нищо в сравнение на това, което ви очаква от тук нататък. Много скоро вашето избрано „цвете”, ви вкарва с успех на мъж „под чехъл”. Съвсем доскоро вие сте били небрежен към външността си. Небръснат, не подстриган, размъкнат. Създанието до вас ви е опитомило, като е успяло да изгони „дивото” у вас. Ако все пак възроптаете, момичето превзело сърцето и кесията ви заявява:
-Как ще вървя до теб мили, като си толкова небрежен към себе си? Виж се на какво приличаш! Истинско чучело! Достойно да плаши гаргите в градината!
На тези думи прозвучали остро в ушите ви не отговаряте, а бързо се привеждате във вид, който удовлетворява разяреното до вас ходещо създание. Освен външността и вашите маниери са подложени на критика. Скоро след успешното мрънкане от страна на вашето „цвете”, вие се преобразявате. Обработен по-такъв начин, вие приятелю се превръщате в мъж „под чехъл”. На улицата, когато решите да се наведете за да вдигнете намерена придобивка: пирон, болт, гайка или нещо друго полезно и влизащо  в употреба, неминуемо скъпата до вас дърпа ръката ви и забранява на боклуците на пътя да скочат в джоба ви. Примирен вие се отказвате. Хвърляте последен отчаян поглед на изоставения току що срещнат болт на пътя и се отдалечавате, здраво хванат в клещите на  съществото, което за пореден път е успяло да ви мушне „под чехъла си”. Ако все пак се опитате да протестирате, като пуснете на воля ината си, вашето нежно „цвете” започва да тропа с краче и да нарежда. Казва ви, че сте дръвник. Не я обичате, щом я излагате по такъв начин. Освен това вижда у вас егоист, който мисли само за себе си. Ако това не помогне тя пуска в ход сълзите си, пред които вие разбира се сваляте „гарда” и се предавате безславно. Извинявате се. Но това не и стига. Тя ви казва, че за да докажете любовта си, трябва да и направите подарък. И дори сте длъжен да я заведете на ресторант. По този начин отстъпвайки вие приятелю ставате мъж „под чехъл”. В дома в който живеете заедно преди винаги успявахте да намирате необходимото ви.Знаехте с точност всяка своя вещ, днес не можете изобщо да я откриете. Нежното същество трепкащо с мигли до вас е подредило всичко. Това което е било боклук и несъществено, естествено е заминало в контейнера отвън. Отново вие приятелю се опитвате да протестирате на глас. Създанието до вас заявява, че няма да живее в кочина. Дори споменава, че като дойдат майка и и баща и на гости, какво ще си помислят за видяното.  Тези думи са казани с цел да унизят мъжкото ви его, и вие отново нямате отговор. Естествено се чувствате като елен прострелян в сърцето. Цветето до вас отново за сетен път ви слага „под чехъла си”. Така сте вкаран в правия път според него. Направляван през целия си жалък живот, вие приятелю волю неволю привиквате. Вярно мърморите от време на време, но създанието до вас веднага забелязва това. Вижда, че се опитвате да дишате свободно въздух, на воля. Бързо в действията „цветето до вас ви слага стягащ противогаз. Успешно анулира вашето скандално поведение. Принуждава ви да дишате полека на порции, като се вслушате естествено в гласа на разума. Нейният! Вие разбира се, че не искате развод, защото всичко придобито по време на брака се оказва общо. Като нищо може да се озовете изхвърлен безжалостно на улицата, от вашето мило любещо създание. И с основание! Държал сте се като гамен. Езикът ви не е бил достоен за ушите на една дама. Дори пред децата пиян сте говорил нецензурни думи. Според брачната ви половинка вие сте невъзпитано двуного говедо, което трябва да се държи в обора, докато му уври главата.  И опитвайки се отново да защитите нарушените си права вие приятелю сте загубен. Можете да бъдете принуден да делите колибата и хляба с кучето в двора си. Понеже не искате да ви се случи това, вие пак се примирявате. Естествено отново сте мъж „под чехъл”. Като такъв вие нямате право да мислите. Нежното създание до вас взима решения. То ви нарежда какво да правите. Не дай си боже да се отклоните от поставена задача. Тогава става лошо. Скандал, докато не омекнете и не влезете „под чехъла” Нямате никакъв избор! За да има щастие, мир и любов вкъщи, вие нещастен унизен и отчаян, водите жалко съществувание, контролиран и направляван от момичето избрало вас за съпруг. Като такъв сте принуден да признаете на всеослушание, че наистина се чувствате като мъж, който страда „под чехъла”на жена си. И какво от това? Примирен сте! Казано накратко, не ви пука, какво мислят другите за положението ви. Важното е вие да се чувствате добре. Другото, другото, просто няма никакво значение...
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар