Носени от течението на гората нашите крака и лапи успяха да
проникнат в тайните кътчета на природата! Щадящо времето ни позволи да наберем
гъби за консервиране. Нашата група, състояща се от моя син, кучето Бък и
естествено, моя милост се отправи към близкия рид, който криеше сред боровете
много неизвестни. По пътя, често срещахме вече с пълни пликове подранили берачи
на гъби. Те бяха щастливи, защото природата им беше разрешила да докоснат с
ножчето си красивата сърнела, бялата печурка и дори малката вкусна челядинка.
Голям избор! Пръснахме се и ние в боровата гора, като целта ни бе естествено,
да превземем по голям терен за обхождане. И късметът, който до този момент се
криеше невидим в храстите ни споходи. Много скоро двете чанти натежаха щастливо
захранени до горе от улова сред природата. На една полянка погледът ми бе
привлечен от красива бяла печурка. Извадих нетърпеливото ножче от джоба си и се
опитах да отрежа този срещнат дар. Уредът в ръката ми се опита да захапе
пънчето на гъбата. Не успя и се изпоти от напрежението. Нямаше пънче! Уви!
Някой „Смехоранчо” беше отбрал печурката и я бе оставил като капан за следващия
нетърпелив гъбар. И разбира се това бях аз, който все пак прибра годната гъба в
чантата. Кучето Бък щъкаше между нас нехаещ за изобилието, което щедро природата
изсипваше пред алчните наши, човешки погледи. Много често срещахме отровни
гъби, които с красота и изящество се опитваха да примамят ръцете ни. За щастие
успяха да зарадват само апарата ни за снимки, който търпеливо шареше между тях
и улавяше всеки изненадващ нюанс, появил се внезапно пред нас. Излезли да се
порадват на хубавото време се оказаха и група ловци, които се опитваха с
гърмежи да прогонят ненаситните гъбари. Уви! Не успяха! Скоро се отказаха от
лова си. Джипът им ги погълна и с недоволен рев се отправи в далечината, където
все още не бяха успели бързащите крака на гъбарите да достигнат. Нашата група с
натежали от изобилието чанти най- после се отправи щастлива към града, който ни
чакаше отдавна с нетърпение. Изморени от гъбарското приключение, поели към
вкъщи срещнахме току що излюпил се гъбар, който също разхождаше кучето си и се
надяваше по между другото да отбере нещо. След като се поздравихме, той каза с
шеговит тон:
-Като ви гледам как сте се натоварили, няма смисъл да търся
гъби!? Явно сте успели всичко да отберете!?
На въпроса му отговорих аз, стискайки каишката на моя
питомец кучето Бък.
-Не се плашете господине! Вашите си стоят и ви чакат!
Толкова много има, че ако се впуснете в гъсталака ще откриете как скрити от
погледа ви там, дремят много гъби. Тъй, че на слука! Пожелахме му успех и
най-после щастливи от приключението в гората смъкнахме крака
и лапи пред входната врата на нашия дом, където ни чакаше с търпение моята
усмихната половинка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар