Красиво! Уникално! Но отблъскващо! Курорта Боровец. Чист
въздух и туристи отвсякъде. Преди година всички се чудеха, къде са спирките за
автобусите и трябва ли, когато сме навън, лошото време да влияе на настроението
ни!? Днес сковани пейки и навеси, предлагат комфорт за неразумния българин.
Ето ви и вас пътнико, чакате автобуса за близкия град
Самоков. Изваждате необезпокоявано от джоба си цигара и палите с кибрит клечка,
която с естествена реакция хвърляте недогоряла, долу под пейката. В едната
ръка, дори държите пластмасова чаша с кафе. След като свършите, наслаждението
си, без да се замислите и без колебание изхвърляте изпушения фас в краката си,
без дори да го загасите. За да не бъде той самотен, присъединявате към него и
празната вече смачкана чаша от кафе. Но това, разбира се, не е всичко. Вашия
автобус, още не е пристигнал. Някъде далеч от вас, той мързеливо е изостанал. В
джоба ви дремещ лежи и въздиша, плик със слънчоглед. И за да не спи повече, вие
го събуждате, като ловко откъсвате единия му край. Него естествено веднага
хвърляте под пейката за да прави компания на другите изхвърлени вече боклуци.
След това с придобита от щастие физиономия почвате да люпите, като постоянно плюете
долу под вас. Вече навсякъде около вас
плува боклука, който умело с уста сте успял да създадете. Съвсем наблизо,
пък има бистро, където предлагат бира на зажаднелите клиенти. Купувате една, за
да неутрализирате солта от семките. Много скоро пенливата течност намира място
в стомаха ви, а вие след като се прозявате отегчен от чакането на автобуса,
изхвърляте празната бутилка. Къде? Естествено с един замах, право под пейката.
Кошчето за боклук е съвсем близо до вас и дреме празно, чакайки разумен клиент.
Но вие разбира се сте изморен от дългото чакане и не можете изобщо, да
мръднете от място. Пък и защо? Само за да се настани някой друг, като вас. Това
не искате. Но ето, че един такъв индивид се приближава до вас. Когато очите му
съзират купчината боклук, която вие неразумен пътнико сте успял да натрупате
реагира с глас възмутено:
-Какво е това?
На тези думи вие с естествено, спокоен глас плюете
демонстративно и отвръщате:
-Как какво!? Това е България!
Слисан кандидат пътника млъква с парализиран език. Няма сили
да продължи питането си почервенял от гняв. Преди да успее и се възстанови от
наглия отговор, който го е смушкал под диафрагмата, пристига най-после
автобуса. Вие скачате бързо от пейката, хвърляте чевръсто вече празната кутия
от цигари при обелките от семки и се качвате. Докато тътрете калните си обувки
към избраната от вас седалка ,отронвате доволен думите:
-Е, най-после! Пуснах корен на тая спирка!
-Не господине! –отвърнал другия качил се с вас, успокоен вече пътник.
–Вие пуснахте отровни пипала!
Няма коментари:
Публикуване на коментар