четвъртък, 15 октомври 2015 г.

Дядовата къща!



В паметта  изплува скромен
внезапно уловен удобен,
избледнял приятен спомен!
Често пред погледа се връща
дядовата наша, скъпа къща!

С напуканите турски керемиди,
които всеки можеше да види!
От времето и правия комин,
бе климнал, настрани самин!

Чардака дървен, и той прояден
от червей, постоянно гладен!
Изпели последната си песен,
прозорци, страдаха от плесен!

Вратата входна, бе прогнила
от дъждовна влага мила!
От бързи стъпки недоволни,
стенеха  дори,гредите болни!


Дюшемето старо, гъбясало отдавна,
правеше, обстановката забавна!
От всяко червейче подмолно
скърцаше и стълба недоволно!

Въпреки това, все още скромен
 в паметта лежи, съвсем удобен
избледнял приятен спомен!
За дядовата стара къща,
където мисълта се връща
и отново мило,
с радост ни обгръща!
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар