В едно българско село, вотът за кмет зависел само от един
човек. Предварително без да е гласувано още, се знаело, че половината от хората
там са от първата партия, а другата от втората. Всичко зависело от Драго, кой
кмет ще управлява следващите четири години. Специално ухажван той се заселил
по-покана на всичките жители да живее в селото. Даже му дали безвъзмездно къща
за да го привлекат. Лошото било, че Драго се оказал истинска драка. Хем бил
съгласен със съселяните си, хем често се опъвал като магаре на мост.
Но ето че, сега предстояла важна, решителна битка за
кметския стол. Когато партията на „Справедливостта” научила, че Драго е влязъл
в кръчмата, някои от членовете и се втурнали вътре и веднага започнали агитация.
-Хайде бе Драго? Виж цяло село ти се моли, като на бог, а ти
се инатиш! –подхванали приказка „Справедливите”.
-Да бе, ако беше целото, немаше сега да сте тука! –отвърнал им
невъзмутим Драго.
-Е добре де, половината. Кръчмарю я дай тука една ракия да
почерпим гласоподавателя, за да му дойде акъла в главата!
-И един буркан кисели краставички за мезе… ! -викнал
допълнително Драго към кръчмаря, който пъргаво се втурнал да изпълни, така
важната за „Справедливите” поръчка. Когато я донесли,той гаврътнал по-руски
цялата чаша, хапнал две краставички и замислен подпрял лакът на масата,
почесвайки брадичка с ръка.
-Е какво Драго? Ще гласуваме ли? –попитали нетърпеливи „Справедливите”.
-За кой бре? –сопнал се Драго.
-Как за кой? За нашия кандидат Манчо от „Справедливите”. Той
ще оправи селото. Нов асфалт по пътищата, да не газиш кал…
Тука Драго не издържал а прекъснал молбите на „Справедливите”
с независим глас:
-Да бе „Справедливите”! По-скоро бих ви нарекъл стисливите. Къде
е тука справедливостта. Драго да изпие само една ракия! Я да не съм само с една
ръка бе!?
-Кое си е право, право е! Кръчмарю я налей още една ракия на
Драго!
-И буркан кисели краставички! –добавил смело Драго, докато поглъщал
с уста последната от предишния.
Гаврътнал отново бързешком донесената пълна от кръчмаря чаша
с ракия и захапал краставичка от отворения пълен буркан.
-Е сега Драго… -започнали „Справедливите” да коват желязото,
докато е горещо. –Ще гласуваш ли за нас?
-Е точно сега не можем да ви кажем. Като преспим, ке видим…
Нали знаете бре, че утрото е по-мъдро от вечерта!?
Като казал това Драго станал и с клатушкаща походка, с
буркан не доизядени от негова милост краставички държани здраво от ръцете му, се
отправил към вкъщи. Справедливите все пак решили, че им е в кърпа вързан и
затова го оставили на мира.
На следващата вечер Драго отново разходил краката си до
кръчмата. Тази вечер бил ред за агитация на другата половина от селото, със странно
измисленото наименование от тях, партия на „Учтивостта”.
-Добър вечер Драго! –поздравили „Учтивите” и се промъкнали
неканени до масата на която нашия независим кандидат мигал замислено.
-Хм…! Дали е добра тепърва, ще си проличи… -казал той.
-Виж какво приятелю! –започнали с любезен тон, да го обработват „Учтивите”. –Много
добре, ще направиш ако гласуваш за нашия кандидат за кмет Стойчо. Обещаваме да
ти вземем булка от съседното до нас село. Да не ходиш ерген…
-Да бе! Не-е! Мене ми е добре и така…! Драго не моли за
жена! –възроптал независимия гласоподавател срещу решението на „Учтивите”.
-Защо бе Драго? Нали знаеш, ще има кой да те пере и топли
постелята… -продължили невъзмутими „Учтивите” обработката.
-Я ги виж тия! Много
сте се загрижили за мене. Калориферо и електрическото
одеяло, дека по-лани ми ги дадохте, нали ме греят бе? Греят та се късат! Чак на
електромеро свет му се извива!
-Е добре де Драго! Кажи що искаш!
-Па черпете по-ракия бе! Скръндзи! –обидил „Учтивите” Драго.
-Хей кръчмарю! Една ракия за нашия добър приятел… -викнали „Учтивите”.
-И суджук за мезе, ако може… -поискал си невъзмутим независимия
гласоподавател, поумнял от вчера, че друг плаща сметката. Гаврътнал жадно огнената
течност на един дъх и замезил. След това заел поза умислен.
-Е Драго, реши ли? –не издържали мълчанието „Учтивите”.
-Шчо бре? –сопнал се независимия бъдещ гласоподавател.
-Питаме реши ли за кого ще дадеш гласа си? За нас „Учтивите”
или „Справедливите”?
-А справедливите! –като от сън отворил очи Драго. –Они поне
ме черпиха две ракии, а вие „Учтивите” сте скръндзи…
Засрамени „Учтивите” поръчали ново питие за упорития и жаден
гласоподавател, който лесно не продавал гласа си но, добавил с него пред
кръчмаря:
-И порция кебапчета, ако може…!
Отново изпил бързешком донесената ракия. После опитал и
кебапчетата, като поискал допълнително за тях и бира. Изпълнили изцяло искането
му „Учтивите” отново попитали:
-Е какво реши Драго?
-Нищо!
-Как така бе! Цяла вечер ти угаждахме, а ти нищо! –възмутено
извисили глас „Учтивите”.
И на тях Драго казал, че утрото е по-мъдро от вечерта и
отишъл да си ляга. Потресени от това „Учтивите” го проследили до вратата с
жалостив дълго изпращащ поглед. Имало защо.
Та нали точно на другия ден били изборите.
Нагласен с чисто нова риза, дарена му от „Справедливите” и
обръснат с нови купени му от „Учтивите” бръснарски принадлежности, независимия
гласоподавател Драго гласувал пръв от всички, най-рано сутринта. Нетърпеливи „Справедливите”
и „Учтивите” цял ден гадаели, за кого от тях е пуснал вот. Когато най-после
вечерта благосклонно скрила слънцето и часът на истината настанал, разтворили
Драговата бюлетина и се втрещили. Невалидна!
Станало им безпределно ясно, че са прецакани. Втурнали се към дома на Драго, който
замислено пушел цигара на пейката отвън.
-Драго бе! –проплакали едновременно „Справедливи” и „Учтиви”. –Нали обеща да
гласуваш?
-Е па нали видехте бре! Пръв бех!
-Ама ти си пуснал празна бюлетина! –обадили се отново недоволни
партийците.
-Как да е празна бре!? Празни са кратуните ви! Вътре у
бюлетината имаше написано…
-Да точно така! Ти трябваше само да сложиш кръстче с химикал
за кандидата, който си избрал…
-А вие серсеми такива, оти не ми казахте бе? Я да не съм
гадател…! От дека да знам…
-Как така не си знаел
бе Драго!? –сепнали се учудени партийците.
-Ама вие не знаете ли бе?
-Какво бе Драго?
-Па я съм неграмотен… Не можем да четем, ни да пишем… От дека
да знам, че требе кръст да се тури…? Па и на кого?
Сащисали се съселяните. Виж го ти, знае да пие, а е
неграмотен. „Верицата му!” –напсували го партийците, но били безпомощни в получената конфузна ситуация. Нищо не могли
да направят.
В селото им пристигнал назначен със заповед от близкия град,
служебен кмет, който естествено избрал за заместник, не кой да е, а
независимия, неграмотен но послушен като овчица и винаги изпълнителен Драго.
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар