Лицето като блеснала капачка
животът труден смачка!
Косите щръкнало умели
днес от времето са обелели!
Ушите мощна, някога антена
улавят трудно дума опростена!
Гримасата смени кошмарна
сияеща преди, усмивка лъчезарна!
Бузи, румено червени
с цвят увехнал са сменени!
Вежди гъсти и красиви
Оредели, окапали и сиви!
Чело голямо като месечина,
хванало но сякаш без причина,
бръчки няколко стотина!
Ноздри вдъхвали аромата от цветята
сега долавят, единствено чорбата!
Очи визирали, прекрасни планините
дори не виждат лесно
новините!
Лицето днес е остаряло,
като нагънато от бръчките одеяло!
Но разбира се,
невъздържано тупти
сърцето,
все още, младежко, като
у детето!
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар