неделя, 10 януари 2016 г.

Ах мила! Ах скъпа!



                                                                   Ах мила! Ах скъпа!
         До вечно любопитните уши на комшийката Мария стигнали думите на съседа, който вършел нещо в гаража си.
-Ах мила! Ах скъпа! Така хубавичко, ще те изчукам и шефа няма да те познае! Ще станеш като нова!
       Ужасена и объркана от дочутото Мария влязла у дома си и звъннала на съседката Гена, която била жена на автотенекеджията Драган.
-Ало! Ти ли си ма, Гено?
-Че кой друг да е, Марийо! Кажи? Що сакаш? Сол, захар, олио или нещо друго?
-А бе Гено! Не сакам нищо, ама твойо маж се е затворил у гаражо и върши нещо лошо.
-Що мое да е? –рекла успокояващо Гена и добавила:
–Пак изчуква…!
-Ама ти знаеш!? Така ли?
-Оти да не знам? Пак работи извънредно до късно. Требе да изкара за празниците некой, лев у повече. Па и сега баш изчуква колата на шефо. Бил изкривил ламарината отпред. Броня му викат.
-Абе не знам що му викат, ама я чух: „Ах мила! Ах скъпа!”
-Па он моя маж, се така говори на колите. Обича си работата. Влюбен е у нея!
Па и още повече, щом чука колата на шефо, повече му става кеф.
-А па я, си помислих друго Гено. Че си е фанал некоя…
-Е и ти, Марийо се за това си мислиш, нали остана вдовица! –клъвнала безжалостно Гена комшийката и затворила с усмивка телефона.
В.СОФИН 

Няма коментари:

Публикуване на коментар