Студентският проклет изпит!

             Някои студенти са в състояние, да не отворят учебник  чак до провеждането на изпита. Подушили идването му, те започват трескаво да четат. От толкова яко зубрене в главата на студента настъпва хаос. Той знае, че времето е нищожно за добрата подготовка и научава едва няколко теми. На другите просто хвърля поглед , за да се увери, че са там и не са избягали. Естествено ако е, хазартен тип, студентът разчита в повечето случаи на късмета си. За него по-важно от всичкото това зубрене си остават купоните. Все пак той знае, че един път се живее и трябва да навакса от хубавото, което за него е, дискотеки с гаджета и не на последно място традиционните напивания, които довеждат  понякога до сбивания. Без това не може да се мине.

    Когато часът на истината удари и студентът чуе предупредителния и зов в главата си, той се стяга вътрешно. Отива съвсем рано сутринта, недоспал се и ядосан пред кабинета на изпитващия професор и започва, нервно да разхожда краката си в коридора. Понякога тъпче, умислен на място, уверен донякъде, че късметът му ще проработи. Въпреки всичко от недоспиването и вълнението има вид на смъртник. Чувства се едва ли, не на собственото си изфабрикувано погребение. В ушите тържествените фанфари са заменени с тъжен марш от който той не вижда изход. При това все му се привиждат картини от бъдещето в което се вижда неуспял и не изкарал докрай купоните с  танци и прекратил приятния и лек начин на живот, платен от родителите му.

Някои от другите студенти бърчат нос и подсмърчат сякаш са настинали. Други се хващат безпомощно за ченето с мисълта за болка в зъбите. Всички погледи естествено са вперени с неприязън право във вратата на кабинета. В даден момент, тя се отваря безжалостно със жалостиво скърцане и на прага и застава приканващият професор с доволна усмивка пред студентите.

       До този момент повечето от тях са гадали, какви ли капани е заложил преподавателя и каква клечка на късмета ще изтеглят, дългата или късата. Но безпристрастно времето за спорове е свършило и един от тях влиза вътре със свито сърце. Изпита започва.

   Първият влязъл е късметлия, но той не го осъзнава. Не за това, че именно него са избрали, а че няма да се пържи на бавен огън, като другите чакащи своя ред студенти. Те се потят, обикалят с треперещи крака на маратонци коридора и се чувстват, изцедени, току преди самия старт. Тук там в някои от тях, прозира, оцетена усмивка, която показва пред всички други, доволно пълзящия страх в мозъка на изнервения студент.

      Едва излязъл първия и втория с явна нерешителност, поканен от вещата политика на професора влиза…

    Избърсвайки ледената пот от челото, излезлия въздъхва облекчено и горд с постижението, показва тройката в студентската си книжка.

-Имах невероятен късмет! –хвали се той и добавя с усмивка думички лишени от напрежение:

-Довечера всички на купон! Ще се напием като казаци за успешния изпит. Аз черпя!

    След горе казаните думи потропвайки гордо, почти безгрижно с обувки излиза горд за проявения от него кураж. Все пак е влязъл първи в кабинета и е успял да излъже не само себе си, че знае, но и преподавателят, който се е отказал доброволно от по-нататъшните измъчвания с трудни въпроси.

    Завистливите погледи на не влезлите още при изпитващия студенти проследяват до завоя на стълбите щастливия гръб на успелия колега, който почти веднага се скрива безпрепятствено от очите на всички.

    Втория влязъл в кабинета на професора, пристъпва бавно, едва, едва, като спънат кон. Опипва неуверено с крака пода пред него и сякаш се чувства, не на мястото си. След молбата на изпитващия тегли въпрос и преглъща сухо кашляйки. Погледът му се спира на лошия късмет. Нищо не знае и започва да трепери, като вейка блъскана от вятър. Потта избива от порите му и аха да припадне пред изпитващия преподавател. Виждайки положението професора го изпраща отвън на чист въздух като му казва:

-Няма страшно! Ще събереш знания и кураж и, ще се явиш пак!

       Облекчен донякъде студентът смутолява, че това няма да се повтори и се изнизва, полека в коридора. Любопитни колегите му се опитват да изкопчат резултата от проведения изпит, но неуспелия не ги поглежда дори. Свел ниско засрамено глава  маха с ръка, и си тръгва тихомълком.  На завоя при стълбището изпуска насъбрания в гърдите въздух и промърморва:

-Какво пък! Следващия път ще го взема!

   И добавя решително цветиста попръжня, която много точно отразява мнението му за изпитващия.

     През това време пред кабинета на професора настава безпокойство и объркване. При любезната покана от страна на изпитващия, никой не събира кураж да влезе.

-Какво? –пита професорът –Хайде де, няма ли желаещи? Вътре не вадим зъби.

Виждайки неувереността им обаче, той взима решение:

-Хайде влез, ти Мария! Да засрамиш кавалерите!

 Пуска девойчето вътре в кабинета и затваря вратата. Успешно взела изпита с петица Мария излиза с усмивка и тика в невярващите очи на момчетата, оценката от студентската книжка.

   „Щом тя е успяла, защо не и ние.”  -мислят останалите за изпит студенти и се престрашават. По уверени и сговорчиви влизат един по един в кабинета на усмихнатия с предразполагаща усмивка професор. Вярно, не всички ще успеят да го вземат. Но, за това има поправителен. А довечера, то се знае, всички ще празнуват. Не само щастливците, но и провалилите се на изпита. Нали са един екип, трябва съвместно да споделят радости и скърби. Както се казва „Един за всички, всички за един!”

     На следващия ден изтрезнели, ще коментират с насмешка страха, който ги бе обзел пред кабинета на професора. Ще се подиграват взаимно по между си. Ще си обещаят, че  на следващия изпит, ще бъдат усмихнати и приветливи.

    Но приятели, всеки знае, че когато настъпи мига и зърнат доволната усмивка на професора, пак ще им треперят краката, ще ронят уплашено горчиви сълзи, ще се мръщят, а някои дори проклинат.

      Единствената сгряваща мисъл, която ще изпъкне в главата им, ще бъде, как да заковат, „Тройката”,  и да продължат купоните. За тях студентството, не е нищо друго освен безкрайни купони, много смях, сбивания и напивания. Съвсем друго е напрежението, което професорското тяло създава по –време на изпити.

Какво пък! Съвместно с водката, студентите ще съумеят да преглътнат и предложената им суха материя от преподавателите.

В.СОФИН