-Тате бе-е…! Дай
пет лева!
-Оти сакаш?
-Е па, требат ми!
-Оно и на мене требат, ама нема. ако имаше, щех да ги изпием
у кръчмата.
-Тате бе-е…! –проплакал пак синът. -Сакай от майка! Ама, да знаеш
много ми требат!
-И оти бре? –озадачил се бащата.
-Как оти, бе тате! Как оти! Па да ги изпием у кръчмата… Не
видиш ли, че обръчите ми са се разсахнале
и зеха сами да падат… Требе да ги затегнем!
-А бе! Чекай да видиш говедо такава! Сега като разпашем
колано…. Така, че те затегнем…! Утре нема да моеш и на заднико да седнеш! -заканил
се разярен бащата и взел да се разпасва.
-Чекай малко бе тате! Не посягай!
А иди, сакай десет лева от майка и за
двамата, та заедно да ги изпием у кръчмата…!
Дай пет лева!
-Тате бе-е…! Дай ми, ако обичаш пет лева!
-Защо са ти?
-Трябват ми тате! Трябват!
-То и на мен трябват, ама няма. Ако имаше щях да ги изпия в
кръчмата.
-Тате бе-е…! –проплакал отново синът. –Искай от мама! Защото
трябва да знаеш, ама много ми трябват!
-И защо? –озадачил се от настояването на сина бащата.
-Как защо бе тате? Как защо? За да ги изпия у кръчмата при
Драго. Не виждаш ли, че обръчите ми са се разсъхнали и падат…? Трябва някак си
да ги затегна…!
-Така ли? Сега ще видиш, говедо такова, като разпаша колана….
Така ще те нашаря, че утре да не можеш , дори да седнеш! -разярил се бащата от наглостта на сина си и
взел да се разпасва.
-Чакай малко тате! Чакай! Искай от мама десет лева и за
двамата. Заедно да ги изпием у кръчмата на Драго…
В.СОФИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар