Всяка сутрин, едва ококорил очи, се чувствам изключително
гладен. Не устоявам на повика и посягам. Отстрани до мен дреме не дочетен роман.
Грабвам го почти грубо го разтърсвам, будя го, и започвам закуската с думи. Някои
от тях мило глътвам с усмивка. Други дошли груби, дърлят гърлото ми сякаш е
простинало. Успявам обаче гладен да се справя и с тях. Обичам и препинателните
знаци. Някои от тях поставени накрая на изреченията, преглъщам за десерт.
Удивителния знак
„удивителна“, ме удивлява със способността си да заповядва, да се възхищава и да
се усмихва, когато е необходимо. Глътвам го с нежност и се устремявам към
питанката "въпросителна". Тя се опитва се да ме прелъже, като ми задава въпросът: „Защо?“
Не отговарям,
защото устата ми е пълна с думи и ще се задавя от дългото изречение, което едва
преглъщам. Питанката, понеже е много любопитна и всичко иска да
знае, оставям за десерт. Тъкмо бе отворила уста за нов въпрос, когато успявам на
един дъх да я изям.
Стигнах до кавичките
и скобите, които се опитват да сложат прегради пред моя вълчи апетит. Опитва се
и точката със запетая да стори същото. Напразно драги, мои! Напразно! Захапвам
ги по-лека от крайчеца и докато се усетят, и другарчетата им от другата страна
също стават жертва, на моята гладна не наситеност.
Тиренцата, които
дават простор пред мен, сякаш показват път в тъмното, глътвам набърже и се
устремявам пред бент, който е сложил пред мене две ограничителни точки, „двоеточие“,
което указва нов ред и диалог, който говори с любов.
Запетайките пък
се опитват да сложат ред, като ме карат да поема глътка въздух, там където е
необходимо. Успешно се справям и с тях. Вече съм на финала. Стои, скромно
най-отзад точката и многоточието, слагащи край на вълчият ми апетит.
Изгарящ от
нетърпение, вкусвам и тях. Вече не е останало много или почти нищо за
преглъщане. Всички букви са изядени. Изреченията докрай изгризани, а
препинателните знаци удостоени като небивал десерт, погълнати накрая.
Закуската е
приключила. Романът страница по-страница, старателно изгризан, дори и точка
малка не е останала.
Доволен, пълен
почти се устремявам към новия ден, започнал отдавна. И за да не бъда разочарован за вечеря,
приготвям нов свеж роман, пълен с любимото ми
вкусно меню: букви, думи, изречения, препинателни знаци и разбира се
много любов от прочетеното с интерес вътре.
В.СОФИН 
Няма коментари:
Публикуване на коментар