вторник, 19 юни 2018 г.

Не щадяща чувствата девойка

    Макар да беше мъж, искаше му се да я гледа. Харесваше странно искрящия руж играещ по-страните и. Виждаше я сутрин усмихната, заедно с първите лъчи на Слънцето, ухажващо и галещо я с лъчите си. Ухаеше на младост. Девойка, която бодеше и наказваше всеки дръзнал да докосне, не правомерно тялото и. Всъщност изглеждаше толкова привлекателна, че всеки срещнал погледа и, биваше пленен и забравяше, къде се намира. Истински магнит за очите. Това беше тя, дори, когато плачеше при дъжд. Бисерни водни, капчиците се стичаха по, розовите, бели, жълти и червени, невероятно вкусни, ароматни страни.
Всичко в нея блестеше, зашеметяваше, мамеше, бодеше.
Когато посегна, когато се опита да я откъсне против волята и, тя почервеняла от гняв го убоде и напръска разтворените нейни красиво, розови устни с неговата  кипяща за любов, мъжка кръв. Имаше защо!? Все пак я даряваше на жена и предупреждението, не бе излишно. Казваше му тихо, да я обича и не наранява, да бъде с нея до края на света.
Все пак тя беше роза, мила „девойка“, ароматна бодлива и не щадяща чувствата на всеки дръзнал не правомерно да я отбере и унищожи красотата и, която радваше и радва и днес всеки влюбен в живота, поглед.
В.Софин  

Няма коментари:

Публикуване на коментар