С усмивката си ярко жълта
Слънцето се мушна в питието.
Изгладняло жадно, взе да гълта,
от вълните разпилени на морето!
Преливащ в чувствата си пясък
сгряваше на влюбени мечтата.
Играеха вълни, озарени в блясък,
петлите ранни, измъкваха, зората!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар