Опита се да вземе въздух. Не му
се удаде. Секундата, която желаеше наистина не стигна, защото го прониза остра
болка. Времето му беше изтекло. Последния удар на сърцето, задъхващо се за
кислород бе отмерило точно ставащото. Невиждащите му вече агонизиращи,
изцъклени очи вече бяха вперени в нищото...
Отишъл си беше завинаги, преди да
осъзнае, че секундата, неговата последна секунда радост, бе изтекла преди
изобщо да започне.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар