-Смятам да се
присъединя към нея!... –сочи на съпругата си мъж, жена по-моно-кини на плажа, вглъбена
в книга.
-Как не те е срам! Защо? –пита разярена, обидена, пренебрегнатата половинка.
-Споко скъпа! Споко! –успокоява я с поглед милият и обяснява:
-Просто и аз смятам като нея да чета книга. При това толкова
близко до теб, скъпа, че ще усетиш дори от страниците влюбеният в теб, мой дъх
от снощи, когато бях препил с мастика!...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар