Почувствах се наистина огромен -
усетих се безкраен и велик!
А всъщност се оказах скромен –
плюнка някаква, мъник!
Бях капка паднала в морето,
сред солените намръщени вълни.
Блъскана сърдито, но с сърце което,
усмихнато не вършеше злини!
Пазачите откриха ме случайно.
Сладкото подушиха у мен.
Да ме претопят искаха безславно,
но вятърът избави ме от плен!
Бях вдигнат с бързина в небето,
плуващ сред въздух колеблив!
Там зажадняло Слънце клето,
ме направи безкраен и велик!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар