Излъган Гюро -"Историите на Гюро"

                                                                                    

      В една ранна сутрин в село Ливадово, Насо видял Гюро да излиза на двора на къщата си. Като се подсмихнал под мустак  му казал:

-А бе, Гюро знаеш ли какво е станало?

-Откъде да знам!! Да не съм гадател...

-Да ти се похвалим. Много съм щастлив! –рекъл Насо и се ухилил до уши.

-Да немаш рожден ден, бе Насо? Ослушваш се, а не знаеш, че трябва да черпиш...

-Не, Гюро не позна. Нямам рожден ден!...

-Да не си се оженил бе?

-Не!

-Сигурно си намерил нова по платена работа? –погледнал Гюро с надежда, че е познал.

-Не! – за сетен път чул откровението на Насо.

-Тогава като те гледам как си се ухилил, сигурно си откачил?

За да не измъчва повече любопитството на Гюро, Насо отсякъл важно:

-Спечелих от тотото!

-Ти... –закашлял се внезапно Гюро. –Ти да си спечелил от тотото!? Ох! Не ме разсмивай, че ще умра от смях... Ти ако си забравил, Гюро не е. Не пускаш тото, това знам аз.

-Много знаеш ти... Верно я не пускам тото, ама колегите от работата пуснали... При това за мене.

-И са ти дали фиша? Как пък не! –не повярвал Гюро.

Насо се засмял отново и смутил ушите Гюрови с откровението си:

-Дадоха ми фиша подарък, защото имах вчера рожден ден, Гюро!

-Леле! Как така съм пропуснал събитието, а и ти скръндза такава не си черпил!

-Оти да те черпим!? Ти нима ме черпиш за твоя... –ухапал Насо Гюро по болното място, че е стислив.

Ядосан до немай къде Гюро казал в своя защита:

-Оти да те черпим Насо!?   Ти да не си манечко дете, та да те поим с млеко...

-Бях толкова щастлив от печалбата, че колегите закачиха... Тях черпих!...-настъпил Насо, Гюро по болния мазол, че не го е почерпил. 

-Добре де, а колко числа удари фишът ти? Сигурно шестица, мискинин такъв.... –завидял Гюро на Насо. Отговорът обаче го озадачил.

-Спокойно Гюро! Ударих тройка... Три лева и петдесет стотинки печалба!!

-Ха –ха! –изсмял се щастливо Гюро, зарадван, че съседът  е спечелил нищожна сума.

Вместо да се обиди Насо се засмял също.

Гюро го изгледал с учудване и рекъл:

-А бе,  Насо... Я на твое место щях да рева , а не да се хиля като ненормален...

-Е ти не знаеш причината, затова...

-И тя е?

-Днес е първи април Гюро. Нито вчера имах рожден ден, нито пък колегите ми подариха фиш за тотото. Само дека ме уволниха от работа...

-Верно ли бе? Затова ли се радваш, че са те изгонили!?

-Радвам се Гюро, че е първи април...  Ти се хвана на въдицата като шаран и продължаваш да висиш на куката...

-Уф, па и ти!!! Аз на ужким ти повярвах... Та как Гюро да не знае, че е първи април, Насо!?

-Е не е Гюро! Не е първи април!

-Тогава оти ме лажеш бе, мискинин таков!!

-За да те видим поне един ден, излъган Гюро!! Излъган като шаран налапал празна кука... –засмял се щастливо Насо и оставил Гюро да кълне на двора петела, който  пропял именно в тоя момент за да потвърди казаното.

В.Софин