събота, 6 април 2019 г.

Какви времена доживяхме...

       Докато се мотаех на тротоара по пътя за вкъщи за малко да бъда прегазен от луксозна лимузина. Едва успя да закове спирачки, на сантиметри от мен. От нея излезе шофьор обрасъл в златни ланци и ми си нахвърли с думите:
-Къде зяпаш бе? Защо не се пазиш? Щях да те прегазя като улично куче!...
  Преди да отвърна от другата страна на лимузината изплува поп, който изглеждаше толкова добре охранен, че едва измъкна едрото си туловище от купето. Той спря шофьора с ланците като използва благи думи.
-Денчо, чедо! Не закачай човека! Нека си върви с мир по пътя!
Отговорът на шофьора ме озадачи:
-Извини ме дядо попе, но какво прави тоя на нашия път?
-Остави го да диша! –заповяда попът и се обърна към мене с думите:
-Какво чедо! Добре ли си?
-Щях да съм добре, ако имах вашата лимузина, а аз вървя в жегата по тротоара, където този некадърен шофьор щеше да ме прегази като улична котка....
Шофьорът на дядо поп с ланците побесня от моя жлъчен отговор.
-Остави ме, да го пребия дядо попе! Заслужава!
Възрастният служител на бога се усмихна и каза пак благо:
-Остави го Денчо! Не си мърси ръцете с простолюдието... Виж го ти, червей, който шава! – хвърли ми изпепеляващ поглед, попът.
Озадачен от чутото, се опитах да се защитя:
-Аз и червей... А кой едва изпълзя като гущер от колата!?
Ядосан донякъде, попът се защити с думи:
-Чуй чедо, мое... С лимузината съм, защото съм прекалено стар и не ме държат вече краката... Имам и шофьор, защото очите ми вече трудно виждат...
Отговорът ми, който не закъсня, предизвика отново хлад в отношенията ни с дядо поп.
-Да, но младият поп Отец Матей, където служите и двамата, идва с колело в черквата...
-Ще идва я! Той е млад и му е нужно движение...
-Значи лимузина няма за него?
-То ако гледаш така на нещата и жилище придобито няма той...
-Да не би, защото не е успял да събере достатъчно пари? –прозвуча иронията ми и отговора зяпна веднага:
-Ами! –засмя се дядо поп. Прекалено честен е... И това му пречи чедо! Май пречи и на теб като те гледам... Вървиш по средата на тротоара, вместо близо до оградите на къщите. Пък после се оплакваш отгоре на това... Червей, който не знае, къде да шава!
 Замислих се, докато ги гледах двамата. Дядо поп прибра с труд туловището си в лимузината. Видях и  шофьорът му, който ми показа среден пръст и чак после без усилие се качи в колата и потегли с мръсна газ.
Уплашен се прилепих до оградата на най-близката къща. Съветът на дядо поп се оказа прекалено, безценен за мене.
От тогава се научих да пълзя съвсем плътно като червей до оградите на къщите. Тук там намирам разбирателство от стопаните, но на няколко пъти щях и да си отнеса боя.
Явно в тази мила държава, трудно се оцелява без връзки. Трудно и работа се намира. Виж другото е по лесно. Лесно се умира навсякъде. Там няма разбирателство, няма пречки, всеки си отива... Всеки да! Но не всеки живее като човек! Хора много, човеци малко! Какво да се прави, просто живот, който плаче да бъде описан.
В.Софин 

Няма коментари:

Публикуване на коментар