вторник, 16 април 2019 г.

Поетът, който още спеше...


В утрото на всяка свежа пролет
гладен пристигаше сюжетът...
Високо хвръкваше във полет
и в капан поставяше поета...

Странен сън с поглед той следеше,
сред дървета в снежно разцъфтели.
Мисълта му творческа, къде ли беше -
рееше се умът му, в облаците бели!

В утрото на тази пролет му тежеше
сюжет с лалета в светло очертани.
На пейката унил в градината седеше,
поет, останал без думите желани!
В.Софин  


Няма коментари:

Публикуване на коментар