вторник, 23 април 2019 г.

Нескопосан стих

Веднъж написах малък стих,
странен, нескопосан, жив...
Дъгата пъстра в него скрих,
дори ощипах залеза красив!

Дъждът извадих от небето,
плиснах го на розите в червено!
Слънцето удавих сред морето -
да храни вълните със зелено!

В пролет дните сладко упоени
отвързах в свобода да дишат.
Нощите с вълшебство уловени,
накарах звездно да миришат!

Веднъж написах малък стих -
мил нескопосан, закачлив...
Светът със него преоткрих -
Да пиша, усещам се щастлив!
В.Софин  

Няма коментари:

Публикуване на коментар