Майстор Гюро -"Историите на Гюро"

                                                                    

                                                                  

        Майстори много! Но като наш Гюро от село Ливадово, друг няма такъв! Каквото каже става! Да намигне само и къщата без зор се строи. Да щракне с пръсти и материалите сами се уредили. А когато успее и да влезе под кожата на работниците, цена няма. Не къща, а палат с неговите, не ръце, а забележете, смели действия се прави.

 Обикалял майстор Гюро с колеги голяма сграда в града, която спешно се нуждаела от ремонт. Докато се изкачвал по стълбите издавал заповеди на Насо, който чинно записвал всичко в тефтер.

-Както видим, онова кьоше, трябва да се изправи! А тука, тука гледай Насо не дреми! Виж... прозорец нов, пиши! На покрива от тука отдоле видим, счупени керемиди. Да се сменят със здрави! Улуците пробити. Да се поръчат нови!

След като проследил всичко с усърдие, Гюро се обърнал към Насо с думите:

-Ако не съм аз, да свърша всичко, вие нема и да се сетите да почнете ремонто! Айде сега да видим първио доброволец, който ще работи по-сградата...

-Ти майсторе! Ти! Само ти можеш! –подмазал се Насо, но Гюро му отрязал мерака.

-Баста! Я да не съм будала, бе!? Почвайте го веднага! Чу ли Насо, мързеливецо! После пак ще ми ревеш за пари...

-Ама майсторе... –опитал Насо да се защити, но бил мълниеносно прекъснат от киселата усмивка на Гюро:

-Нема майсторе! Нема! Има, да шефе и слушам! Ясно ли е, питам?

-Ясно, но нали...

-Какво нали бе, Насо!? Къде беше, когато изготвих плано за ремонто. Всичко ли записа, всичко ли разбра?

-Да майсторе, всичко!

-Тогава почвайте! –издал поредната си заповед, Гюро.

-Ами ти нема ли да ни помогнеш с нещо? –осмелил се само, Насо да се обади понеже бил комшия на майстор Гюро.

-Аз ще си пия тука долу кафето и ще ви следя с поглед, каква я вършите... Като гледам все леваци сте се събрали. Ако падне некой от вас от покриво, кой мислите после ще е виновен , а!? Кажете, не трайте като мойта Гюровица, кога и викам, да ми сипе вечер още по една ракия, а она се мота глуха...

-Ти майсторе! Само ти! –обадил се плахо, Насо.

-Ето на... чухте ли всички добре? Гюро ще е виновен! Отговорността е моя, така, че не се мотайте, а почвайте! Насо с камионо и Симеончо да бегат за материали, а другите вместо да ме гледат в устата да почват да развалят, там където съм казал по сградата. Времето минава, а вие мърди такива дремете още тука при мене и водите благ разговор...се едно сте деца, лишени от бонбони...

-А пари? –осмелил се Насо да пита, преди да тръгне за материали със Симеончо.

-Какво пари бе!? Ти сънуваш ли? Дай от твоите, после ще ги възстановим от надниците, които ще даде стопанино на сградата!

-Да ама...

-Нема ама бе Насо! Нема! И да не забравиш на връщане да минеш през кръчмата, че от тия разговори с вас ожъднех! Айде бегай сега и повече да не съм те чул, да плачеш. Не си момиче, нали! Дръж се като истински маж! Я чекай малко, чекай! –спрял за момент, майстор Гюро Насо, който тъкмо се втурвал да изпълни нареждането.

-Какво още!

-Я си дай цигарите, че моите свършиха... докато чекам ракията и я да свърша нещо...  –усмихнал се този път весело Гюро и отнел все още не изпушената кутия цигари на Насо. После запалил и като изпуснал блажено синкав дим от ноздрите си и проследилс очи втурналите се работници, които почнали работа. Насо и Симеончо също поели с камиона за материали.

  Майстор Гюро от село Ливадово дръпнал един стол, седнал, положил лактите на масата извадена от стопанина на сградата и се обърнал към него с думите:

-Е сега след като работата почна, да видим и парите на ръка! –поискал той. И да не забравиш от уискито да донесеш от хладилнико! Може и една салата да спретнеш! Че тия моите... Насо де, може и да се забави некъде заради, твоите материали!

-Веднага майсторе!  Ей сега ще дойда! Само да преброя парите... –казал домакина и тъкмо тръгнал, да изпълни искането Гюро отново се обадил:

-Не бой се...Парите аз ги броим! Поне у моята бригада, така, че нема смисъл ти да се тормозиш с них... дай ги сичките и после ще говорим по работа...

Естествено сградата била ремонтирана навреме. Стопанинът бил ограбен двойно, а работниците получили... Е взели и по някой лев, но като цяло майстор Гюро прибрал всичко.

Та нали максимата му била: „Всичко или нищо!“

Нищото за работниците, а за него и всичкото било малко. Все пак не е лесно и да бъдеш майстор. Не всеки носи отговорността в джоба си. Гюро най-добре се справял и продължава да се справя и днес, добре. Все пак нали е от село Ливадово, а там казват нямало прости. Само умници като майстор Гюро. Но вие си знаете, от неговата глава по умна няма. Все пак е с капа нали! Да му мисли Гюровица, която не помнела, дали имал. Ако нямаше, нали не би бил майстор... майстор Гюро!

В.Софин