МАМА!
Когато очи си в утринта разтворих
не знаех още, че слънцето го няма.
Времето с което в сълзи спорих
ехидно отказа да ми върне, мама...!
Когато с мисъл от далеч се върнах
и дядовата къща още беше, цяла...
Обзет от щастие майка си прегърнах
ѝ болката в гърдите, бе ми спряла.
Очи когато пак в утринта отворих
вече знаех, че слънцето го няма.
Сълзите ми, с които се преборих
ми казаха, че някога съм имал, мама…!
В.Софин
2.08.2021год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар