Без прегръдката на есен

                                                                                        

                                                            Без прегръдката на есен…

Листата капят не винаги със песен.

От кестена те падат долу в самота.

Отиват си без прегръдката на есен

зелени, сухи - без право на вода.

 

Лишени от избора на синева,

листата тихо капят в тъмнина.

Пожълтяла е зелената трева.

Слънцето се къпе в топлина.

 

Дъждът го няма в тая светлина.

Умират листата уловени в самота.

Те капят тихо на майката земя

с отнето право на жълта, свобода!

В.Софин 10.08.2021год.