Дъждовни мисли
Стоим под обсадата дъждовна
двама непознати, хванати във плен.
Стоим в атмосферата виновна.
Аз гледам в теб, а ти пък в мен.
Целувам те прикрит в дъжда.
Отвръщаш ми с усмивката си ти.
Стоим и вече хващаме ръжда
под покрива открил ми любовта!
Слънцето внезапно се показа.
Спря дъждът. Целувките се спряха.
Времето достойно ме наказа -
любовни мои, мислите умряха!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар