Ваксиниран ли сте?

                                                                                               

                                                          Ваксиниран ли сте?

   В кабинета при личния лекар:

-Ваксиниран ли сте?

-Естествено! Ваксиниран съм от варицела, дифтерит, коклюш и още… Чакай да помислим малко докторе!

-От коронавирус, ваксинирани ли сте? -не издържа на глупостите на клиента си, лекарят.

-А не… Вие за какъв ме мислите докторе? Нея, вирусната инфекция я лекувам с домашна ракия…

-Хм! Значи не сте ваксиниран и имате наглостта да ми дойдете на крака в кабинета за преглед…?

-Защо докторе? Това лошо ли е? Можеше и на носилка да ме донесат, но рекох си, че още ме държат краката и затова се явих пеш.

-Вън! -реве ядосан лекарят.

-Защо вън, след като дойдох на крака за да ме боцнете….!?

-Така кажете! Първа или втора игла ще ви е това? -пита загрижен за здравето на пациента лекарят.

-Има ли значение? Все пак е игла, която ще ме  боцне… -упорства пациента.

-Хм! Вдигнете ръкава нагоре и седнете моля на столчето?

-Защо? Мога и прав да постоя!? -упорства внезапно обзет от страх, пациентът.

-А ръкава няма ли да навиете както ви казах?

-Абе аз го навивам, навивам ама нали виждате докторе,  той не иска доброволно да се вдигне.

-Вън! -реве съвсем разлютен лекарят.

-Поне ми дайте сертификат докторе! Аз за него дойдох, а не за иглата… Па като се замислим оти ми е. Гащите ми още ме държат, не са скъсани… -казва пациента и отблъсква вече приготвена спринцовката с ваксината.

     В тоя момент излязъл от кожата си лекарят припада на пода. Загрижен за него пациентът отваря вратата и крещи в коридора:

-Болен, болен… Лекарят е болен!

-От какво? -пита следващия чакащ, прегледа си.

-Па знам ли? Щеше да ме боцка, но се убоде сам, без да иска на иглата… Чудно ми е само първа ли му е, или втора?

-Има ли значение?

-Знам ли? Трябва да има щом припадна… Пък аз само му поисках сертификат, а той упорства и не ми го даде… Сам си е виновен! -казва пациента и бърза да се покрие в коридора, където го посреща тълпа от маски. Зад, тях се крият обезличени лица готови да се предадат на иглата, която да ги отърве от мисълта за инфекция…

В.Софин

    Инфекция, която упорито не иска да си отиде, но все пак е режисирана нали? Или може би в бостана растат само тикви, които не узряват? А ако узреят вече са скапани от напрежението на живота, който щеше да дойде по хубав от песен и ще се окаже достатъчно дълъг за да напълни кесиите и осигури власт на мислещите се за вечни… А вечността е на ръка разстояние! Можем да я докоснем! Може! Но трябва да сме силни! Да хленчим и се молим е излишно. Да бъдем себе си е това е достатъчно. Страхът няма да ни спаси! Вярата да, но не и паниката намерила мястото си сред нас!

В.Софин