Никнала лудост

                                                                                           

                                                  Никнала Лудост

В лепкава лудост мракът пълзи.

Пипалата кални, раждат на корен.

Оставят следи. Очите с топли сълзи.

Човекът страда, вкъщи затворен.

 

Плаче душата. Небето кънти.

Мълнии святкат, разбиват съдби.

Арестуван животът, убити мечти –

градът стихнал, отдавна мълчи.

 

Маски се плезят. Тормозят, деца.

Никнала лудост, тревога, раздяла…

Тревожни лица. Угнетени, сърца.

Любовта в тъмната сянка е спряла…

 

Милост! Забрана! Щастие няма!

Влачат се дните. Година, голяма.

Небето в тревога. Мечтите са в яма.

Режисьор в живот със програма!

 

В.Софин. 27.08.2021год.