На връх Иречек в Рила планина

                                                                                      

                                                    Моя милост на връх Иречек в Рила планина

      Едно бях научил за планината, че никога не трябва да се предизвиква съдбата. Но, който обича тръпката, който харесва мъглата, обича студа, не на последно място харесва изгревите и залезите; езерни, сините очи и ниските облаци носещи се над тях; красотата на цъфналите в цялата си прелест, билки и цветя; върховете, които чакат кракът на туриста да се качи горе и хвърли поглед на всичко това не бива да се колебае нито за миг.

 Е изтърпях само две седмици и отново на планина. Отново върхове, пак природни красоти и тръпка в сърцето…

   Ден преди празника на Вяра, Надежда и Любов, а и майка им, София, намирам сили да стигна до Иречек в Рила.

    Върхът се намира в източна Рила и е трети по височина, само 2852 надморско равнище. Пред него тук са само, Малка Мусала-2902м. и перлата на балканския полуостров, Мусала с 2925м.н.в.

    Благосклонно слънцето ми се усмихва в ранни зори. Усмихвам му се и аз. В унисон и с раницата се изнизваме към денонощния… Магазин откъдето се снабдявам с обяд. Подготвен или както някои казват, подкован тръгвам към спирката на автобуса. Той пристига тъкмо навреме за да вземе раницата ми. Успява да качи вътре и мен. Явно го прави не за единия лев, който давам на шофьора, а за събере повече пътници. Това донякъде му се удава, но чак на следващите спирки. Въпреки това автобусът се чувства самотен, защото вътре няма глъч, липсват песни, а се чува само: „Къде ти е маската?“

    Хора тръгнали на работа слизат първи. Изчаквам ги търпеливо и вече съм на касата, откъдето си взимам билет за лифта.

    И този път съм самотен. Само раницата ми прави компания, ако не се смята и наболяващия ми глезен, спомен от приключението ми на „Саръгьолските езера“ В Рила.

   Вече съм на връх „Ястребец“ Пред мен виждам група  младежи тръгнали по пътя прашен към хижа „Мусала“. Следвам ги. Мъж и жена с куче. След моя поздрав разбирам, че са чужденци. Отминават ме. Е аз не бързам, въпреки, че времето лети. Не съм тоя, който върши всичко организирано и под конец. Все пак приключението трябва да е истинско, а не импровизирано.

Мисля си за прехода. Пътьом хващам връх Иречек в далечината. Моята цел ме очаква. Пожелавам лек път на младите ентусиасти спрели за почивка на хижа Мусала и ги оставям. Аз вече виждам българското знаменце оставено да пази „Каракашевото езеро“

Тук е мястото да споделя нещо и за всички Мусаленски езера:

   Езерата  са разположени в Рила планина, в подножието на най-високия връх на Балканския полуостров – Мусала (2925 м). Мусаленските езера са част и от Националния парк „Рила”, който е обявен за защитена територия на 24 февруари 1992 г. В Рила има повече от 120 постоянни ледникови езера и близо 30 временни.
    На четири циркусни тераси са разположени седем езера. На най-високото място е Леденото езеро, което има ледников произход. През цялата година езерото е сковано в лед, като водите му се размразяват само от юли до ноември. От южната страна на езерото е северният склон на връх Мусала. Леденото езеро е най-дълбокото от всички седем Мусаленски езера. Водите му се оттичат във второто и третото езеро, които стоят под него на втората циркусна тераса. Третото Мусаленско езеро е наречено Алековото. Туристите го определят като най-красивото от всички седем езера. Само едно езеро е разположено на третата циркусна тераса. В подножието на връх Иречек (2852 м) е Каракашевото езеро, покрай, което минавам то е петото по ред. До него край брега на хижа „Мусала” е шестото езеро, а след него е последното от седемте Мусаленски езера. От последните две езера извира река Бистрица.

   Петото езеро от седемте Мусаленски езера е разположено в Каракашевия циркус на 93 м под четвъртото, на 1500 м север-североизток от връх Мусала, на 2393 м н.в. и на 42°11′35″ с. ш. 23°35′27″ и. д. Познато е като Каракашевото езеро. Някога в него се е удавил младеж, чието име е останало тук.  Рила, дава, отнема, но и оставя спомени. Езерото е с площ 26,2 дка и дълбочина 6,6 м. То е най-голямото в групата Мусаленски езера.

   Заобикалям го и когато съм от другата му страна в подножието на връх Иречек, правя снимки. Внезапно под един голям каменен къс, изкача голяма пъстърва и ме кара да се удивлявам. Във водата на Каракашевото езеро не се виждат рибки, но тая ме кара да мисля, че има и други макар и да не се виждат.

Вече съм с поглед към Сфинкса, който също ме гледа отдалеч. Оставям Каракашевото езеро и се провирам между клека нагоре. Излизам на маркираната с купчинки камъчета маркирана пътека и започвам да се забавлявам. Всъщност правя импровизирани снимки, които казват, че Сфинкса е близо, само на една ръка разстояние. Изкачването предстои, но и адреналинът в мен също се покачва.

Решавам да атакувам право нагоре. Не е лесно заради още не оздравелия ми глезен, но се справям донякъде. Скоро чувам и гласове зад мен. Озъртам се за да установя, че трима младежи ме преследват. Е те не са като мен пишман планинаря, а екипирани дори с щеки за изкачването. Вървят си по пътеката, която се изкачва на серпентини нагоре, докато аз неразумният индивид атакувам направо. Аха и вече ще съм там, ако умората не ме беше спряла.

Младежите ме настигат. Приказваме си за планината и маршрута, който следваме. Разбирам, че ще качват връх Мусала. Пожелавам им успех. Младежите се спират на Сфинкса -2704м /грамада от камъни приличащи на сфинкс/ за да се снимат. Правя го и аз. Оставям ги да се изкачват нагоре. Отново съм сам. Стигам до друго Рилско езеро „Тъмното“ -2902м. То е долу под мен, далеч но не и в сърцето ми. Имам спомени за предишни изкачвания и даже снимки с езерните води.

  Тъмното езеро е разположено от източната страна на едни от най-високите върхове в България – Малка Мусала (2902 метра) и Иречек (2852 метра) и на югозапад от връх Студени Чал (2760 метра). Намира се в Тъмно езерен циркус и от него се изтича езерния поток, който е приток на река Марица.

Успявам не без помощта на апарата за снимане да хвана облак играещ със Слънцето в езерните води. Красота. Въздух. Незабравими гледки към околните върхове. Зад мен връх Дено 2791м.,пред мен Малка Мусала и по наблизо връх Иречек.

Вървя по едва забележима пътечка сред туфи изсъхнала, трева. Отклонявам се наляво покрай изсипани от природата каменни образувания и най-после виждам заветната си цел. Връх Иречек -2852м. Третият по височина в Рила планина. Тук намирам изградена Пирамида от камъни на, които има български флаг. Снимам го заедно с гледките пред мен и зад мен. Пътеката за връх Мусала се вие като змия нагоре. Синият покрив на заслона и очите на Леденото езеро, блестят. А зад мен, долу прозира Каракашевото езеро и малко по долу хижата и другото по -малкото Мусаленско езеро. Виждам не само връх, Алеко, но и красивото Алеково езеро. Гледам към Малка Мусала… Гледки, който остават завинаги в сърцето на туриста.

Вече насладил се на част красотите на Рила, видял близките , а и по далечни върхове, усетил полъха ва вятъра, който брули лицето ми, се смъквам надолу. Сядам за обяд, но вятъра ме намира и тук. Когато приключвам, обличам връхната си дреха, която нося в раницата. Часът е 14,30. Време за слизане въпреки, че краката ми отказват слизането. Все пак се справям със ситуацията само за да установя, че не мога да открия пътя през клека водещ до Каракашевото езеро. Всъщност тук няма път. Затова избирам другия маркиран с купчинки от камъни. Слизам до първото мусаленско езеро само за да видя същите ентусиасти, които срещнах на сфинкса.

-Я, моите хора! -усмихвам им се аз. Те също са изненадани. Освен, че си пожелаваме  хубава вечер, разменяме и информация кой как се е справил. Разбирам ги, че им е било малко трудно до връх Малка Мусала, но са се справили. Оставям ги да гонят лифта, а аз правя заключителните си снимки. Доволен съм. Не само от прехода, от красотите минали през погледа ми. Доволен съм, че тоя път успях навреме да се приземя в лифта към Боровец. Уви! Пет закъснели минути ме деляха до автобуса. Нямаше как да го хвана.

Сядам на спирката за Самоков и чакам. Скоро обаче явно тегля дългата клечка, защото спира кола пред мен и ме взима. Доволен съм. И няма как Боби това е името на новият ми познат, ме закарва чак до вкъщи. Одисеята ми свършва тук. Хубаво! Но успявам да си оставя вратичка и за следващия полет до Рила планина и нейните върхове, езера и неземни красоти!

В.Софин   22.09.2021год. Самоков