Очите на момиче
Когато слънцето клони към есен,
Пролетта красива в розите се връща.
Вървиш сред жълтите листа отнесен.
И чудиш се: какво ли те прегръща!?
А тя наблизо е до теб в градина,
Цъфти, ухае, чувствата извиква.
А ти самотен, сякаш си малцина…
Всъщност любовта те, предизвиква!
И гледаш в жълтото играещо на есен.
Ароматни розите, цъфтят с бодлите.
И чудиш се: защо вървиш отнесен!?
Всъщност влюбен си в очите на момиче!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар