Есенно момиче
Безгрижен сядам да пиша.
Да пиша сядам, безгрижен.
Щастливо перото ми диша
на бял листа, престижен.
С мастило в жълто рисувам.
Рисувам със жълто мастило.
С есенно момиче ликувам –
за обич сърце ми открило.
Хванат от мисъл, сънувам.
Смисъл сънувам прихванат.
Внезапно в просъница чувам,
от есенно момиче съм канен!
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар