Не ме преброявайте!

                                                                                             

                                                             

                                                                Моля не ме преброявайте!

 -Ама моля ви се! Защо напъвате вратата с рамо!? Има и звънец, ей тука долу… Да не сте крадци, ей?! -чуди се стопанин на апартамент живеещ  в блок, на чиято врата е успял да монтира почти невидим звънец на пръв поглед и му са се изсипали пред погледа, непознати хора.

-Успокойте се господине! Ние сме само преброители. -съобщава един от двамата обяснението си за успокоения на стопанина, който ги гледа с подозрение.

-Вие случайно сте тука и искате да знаете, дали сме ваксинирани за да ни вкарате в черната статистика… Така ли е?

-Не! Как може само да си го помислите, господине… Ние сме преброители, които ще установят колко души живеете в тоя апартамент!...

-И кой моля ви се интересува?

-Държавата.

-Аха, държавата… Ще падна от смях. Тя освен от това дали сме си платили данъците и сме ваксинирани от друго не се интересува…

-На вас може и до смях да вие… Но да знаете господине, ако не ни съдействате ще получите глоба от сто и шейсет български левчета.

-Абе моля вис! Не се притеснявайте. Ей сега ще ви наброя парите. Даже ще ви дам двеста…. Така де. Задръжте рестото и се черпете по кафе….  А за в документите пишете, че живея сам…

-Вярно ли е или ни шикалкавите, господине? – чудят се на щедростта на стопанина, преброителите.

-Ако не е вярно, не е и лъжа! Нали току що ме глобихте, господа… Или забравихте за двестате български левчета? Колко и как и защо живеем тук в тоя скапан апартамент от онова татовото, време си е само наша работа, в която държавата не би трябвало да пъха любопитния си нос!

-Ясно ли се изразих или да ви го драсна, писмено?

-Ама моля ви се господине! Не искаме неприятности. Така и ще запишем мъж на средна възраст живее сам и е забравил името си…

-Как така?

-Ами не се легитимирахте, господине..

-Това защо?!

-Може да сте афганистанец или някакъв друг такъв свободен елемент, прескачащ от държава в държавата. Все пак ние се интересуваме дали и за  в бъдеще ще живеете тук в тоя, както се изразихте преди малко, скапан апартамент?

-Е това зависи и от ковида, не мислите ли?

-Защо пък от ковида?

-Щото може още утре да ритна камбаната и при това без финес скачайки от покрива на блока…

-Ам тогава ще запишем временно пребиваващ!

-Абе, каквото искате пишете само ми се разкарайте по скоро от главата, че сега почва шампионска лига , а вие сте ми цъфнали в 21,45 да ми задавате глупави въпроси… Айде чао! – и веднага след тая късно проведена анкета господинът или стопанинът на разнебитения от употреба стар социалистически апартамент, хлопва вратата пред слисаните очи на преброителите. Те се оглеждат за миг само за да установят следващия апартамент и натискат намерения звънец. От вътре се чуват ругатни и висок глас:

-Не отварям по това време, елате утре, че шампионската лига по футбол започна!

В.Софин     8.09.2021год.