Контрол
Контролираха езика ми... А той все
говореше ли говореше. Докато не го отрязаха. Лесно им се получи. Със заплахи,
че по-добре да се мълчи отколкото някой да пострада. Е пострада езикът ми,
който казваше истината. От днес започвам да лъжа. Ако успея, може би контрольорите
ще ме изпуснат от погледа си. И тогава! Бедна им е фантазията. Няма да ругая
системата дето лъже, че всичко е доброволно. Плащаш мълчиш и продължаваш
нататък. Мислите си ги запази за себе си! Че аз живея ли или пък съм мушкато,
което чака да бъде поливано?
Всички галят джиесемите си докато зяпат
картинките там.
Не усещат, че са манипулирани. Телевизия с
реклами. Тяхната телевизия и реклами. Бизнесът им - подчинението!
Въдицата е хвърлена. Шараните много. Усещам
се като рибка лешанка между тях.
Може да се почешеш може! Но забележете само,
ако системата Ви позволи. А тя няма, нали? Иначе всеки е щастлив по своему! Но
не и мисълта, че си оставен без избор.
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар