В душата ми…
Нахълта спомен в душата ми.
Надзърна в очите ми в сълзи.
Открехна се бавно вратата ми.
Стегнати развързаха се възли.
От нейде топло вятърът, запя.
С вяра претърколи се в тревата.
Погали с глас земята, после спря -
озадачен вдигна пръски у реката!...
Оживява спомен дето ме прегръща -
някога в порутената стара къща…
Любовта на близките за мен се връща
с топла прегръдката, една и съща!...
В.Софин
Няма коментари:
Публикуване на коментар