"Добрият Ден"

                                                                                

                                                   

                                                                                „Добрият Ден“

    Викаха му „Добър ден“. Не проумяваше откъде са измислили прякора му. Мислеше си, че може би в миналото имаше неща, които да подсказват това, „Добър ден“.

    Но колкото и да се напъваше спомените му убягваха. Може би остаряваше? Или пък мозъчните му клетки вече оказваха да се включат и му подскажат… Може би?! Да, но все още беше млад. Едва на трийсет и три. Дето хората казват за тази възраст Христова.

  Както винаги и тази сутрин Христо реши да се разходи. По скоро домашният му любимец на име Роко реши да го изнудва. И понеже сърцето му обичаше разходките той откликна.

 Докато излизаше от къщи срещна съседът Танчо, който беше тръгнал на работа:

–         Добър ден! – превари с поздрава си Христо, Танчо!

–         А-а-а – реагира съседът. –„Добър ден“, къде така си хукнал толкова рано?

–         Ами Роко искаше да подиша чист въздух и кой съм аз, за да не го изведа в близката борова гора до нас…?

–         Е, хубаво! – изръмжа Танчо и добави:

–         Всеки знае, че си „Добър ден“, а ти самият май не знаеш?

–         Абе знам, че е така, но пък все пак си е по хубаво от добър вечер. Не мислиш ли? -пита Христо, съседът Танчо и го гледа право в очите.

–         Може и така да е „Добър ден“, но бързам за работа… - изръмжава недоволно съседът, че го карат да мисли толкова рано и бърза да се качи на автомобила си, с който бързо изчезва с мръсна газ зад завоя на улицата.

„Нищо“ -мисли си Христо и заедно с Роко се отправят към боровата горичка.

Вече изпреварени от по ранобудни, срещат по пътя си други хора разхождащи любимците си. Но ако има нещо, в което Христо да е по бърз от другите е поздравът:

–Добър ден! Хубаво време за разходка. Не мислите ли? – обръща се той към непознато момиче водещо на каишка домашния си любимец.

–А-а-а! – „Добър ден“, къде толкова рано? Да не би днес да не си на работа?

–         Ами, втора смяна съм! Затова не бързам с разходката.  „Ами ти, Снеже, не си ли…? „- искаше му се да попита, но само преглътна, усмихна се и последва Роко в боровата гора, където вече бяха успели да цъфнат първите пролетни теменужки.

Покрай горската пътека леко изпотена от първата си роса надигаха гушки и маргаритки, които също се вписваха в общата картина.

Веднага след разходката, Христо отива до най-близкия магазин за хляб, мляко и закуска, където също поздравява с „Добър ден“ и получава в отговор:

–„Добър ден“, днес май закъсняваш, но все пак съм ти запазил един хляб отдолу под тезгяха,  както едното старо, време… - намига на Христо продавачът.

Веднага след това докато излизаше навън, Христо среща непознат. Няма как, избързва с поздрава си:

–Добър ден, господине!

Вместо да чуе прякора си Христо вижда очите на непознатия как го оглеждат и сякаш свалят дрехите му. Оголен по тоя начин, той се чуди, но не и непознатият, който плюе ядно на земята и отминава.

  Такова грубо поведение отдавна Христо не беше виждал. Наблизо малчугани играеха. Всъщност пръстите им галеха картинките предложени от Интернет на джиесемите им.

Въпреки, че ги поздрави, те изобщо не го чуха. А и да бяха го  чули, щяха да се направят на глухи и слепи.

Животът обичаше да поднася изненади. При това какви!

Христо си мислеше, че ако сутрин поздрави само с Добро утро, щяха да го попитат:

–А-а-а! – „Добро утро“, накъде си тръгнал днес?

Щяха да сменят прякора му. той си харесваше „Добър ден“. Друго е денят е в разцвета си. Цветята отварят венчелистчетата си, децата се усмихват; жените  кокетно бъркат в косите си, а мъжете… всъщност някои са засрамени от погледите, които им хвърлят пролетните момичета, техните гальовни усмивки, които правят света добър… също като добрият ден.

Вече отишъл на работа  Христо успя да поздрави всички колеги. В отговор получи:

-Хайде бе, „Добър ден“! Ние ли да работим вместо теб! Хайде, че работата Петко не чака сама да се върши!

Христо не чака втора подкана, а се залавя съвестно за работа. Вече късно през нощта доволен от свършеното, той си тръгва за вкъщи, пешком.

Среща по пътя си непознат, който поздравява с неговото прословуто: „Добър Ден!“. Отговора не закъснява:

-А, бе! Ти подиграваш ли се с мен! Не видиш ли, че е нощ! Я изпразни джобовете си да видим колко добра ще е плячката за мен! -изръмжава непознатият и вади касапски нощ под окъсания си шлифер.

– Ама аз, само исках…! – опита се Христо да протестира, но беше нападнат с думите:

–         Ти май мислиш, че е шега това, а! Нещо като „Добър ден“. Не се шегувам! -ръмжи непознатият и намушква Христо.

Докато Христо издъхва на улицата джобовете са му обърнати. Всичко, което има е взето.

Освен едно, което устните му за сбогом успяват да кажат: „Добър ден!“

Намериха го на ранина. Без документи, без пари и самоличност. В едната ръка някой може би убиецът беше вмъкнал омачкана от времето, картичка.

На нея пролетта напираше покрай горската пътека. А отзад на картичката имаше надпис: „Добър ден“.

Въпреки опитите да открият самоличността на Христо в полицията не успяха. Всички го знаеха само с прякора му. Сирак дошъл от улицата, успял донякъде да се изправи като вейка в живота той се беше сблъскал с  най -тъмните и черни дебри на нощта.

Но той самият успя да запази спомена за себе си. На паметната негова плоча беше написано от колеги:

„Тук почива „Добрият Ден“. Този светъл Ден без, който всички ние нямаше да имаме слънце, усмивките ни, щяха да са скрити. Чувствата тъмни…!“

В.Софин 2.04.2024год.