Арен човек

 

                                                                                 

                                                                  Арен човек

        Докато мислехме…!? Убихме го. После се сетихме! Арен човек! За да не го забравим, вдигнахме му паметник за да бъде жив пример за следващите поколения. Сега! След вземането на ново решение от току що дошла на власт партия, която управлява страната се получи депеша. Всъщност заповед паметника да бъде разрушен, че човекът, който идеализирал някога нещата бил неудобен. А неудобните коне ги убиват, нали?

С още един авер с чукове се юрнахме да се доказваме като верни издънки на  новата властваща партия.

Тъкмо подготвях обстановката…

     Видя ме един стар приятел и ме спря преди да съм сторил според него, грях. Посъветва ме да не разрушавам паметника, а да го демонтирам и прибера, където новата власт няма да има възможност да му вижда очите.

Попитах го, защо?

Ами утре като дойде на власт друга партия нали трябва да го реституираме! – отвърна ми той.

Виж ти за това не се бях сетил. Все пак Арен, беше тоя човек, ама му светихме маслото. Нужно ли е и паметника му да натрошим?

След кратък размисъл, демонтирахме паметника и го скрихме в една землянка в гората направена лично от мен за контрабанда на дърва.

За доказателство, че сме свършили работа и сме заработили честно парите си показахме някакви остатъци от други елементи на хора от сегашната власт.

      Така де! Утре смени ли се властта, а то се знае никой не е вечен, дори и Арнио човек дето го мислехме за плевел, а той излезе, юнак, ще вдигнем паметника му отново. Даже ще го направим тържествено.

Докато го мислехме, горскио да вземе да мине покрай землянката. Усети се той, че това е моя работа и ме привика у горското.

–Абе ти да не си полудял! Виж за дървата ще си затворя очите, ама за паметника ще те издам.

–         Що бе, Гоше? Не сме ли седели с тебе на един чин в училище?

–         Може и да сме седели, но сега е друго време! Време разделно!

Каза ми човека и ме предаде. Е закопчаха ме. Хубаво! Но не бяха успели да вземат паметника на Арнио човек. Преди да ме арестуват предвидливо го преместих в една пещера наблизо в планината. За по сигурно затрупах входа ѝ.

Колкото и да ме биха в полицейскио участък, не казах ни дума, само вопъл и стон.

Мислеха какво да ми сторят, но през това време властта взела, че се сменила.

Новата веднага ме освободи. Заповедта ѝ бе категорична. Да се възстанови паметнико на Арнио човек.

Възстановихме го! Тържествено с фанфари и фойерверки.

Мисля си и днес отново. Не дай си боже властта пак да тръгне по нанадолнището. Къде тогава ще скрием Арнио човек?

Докато мислехме…!? Земята се отвори. Земетресение. Странна работа. Никой не беше пострадал. Само паметника на Арнио човек. Беше там на пиедестала си вчера. Днес, уви, нямаше го. Потънал в гънките на майката земя. Може би така е по-добре. Няма свидетели, липсват улики. Няма, а всъщност имаше ли такъв, човек! Я май не си спомням вече! А вие? Казват бил много Арен. Ама щом го убихме тогава в миналото, дали всъщност е било така?

В.Софин 22.04.2024год.