Тялото на пациента - нещата от живота.

                                                                                  

Тялото на пациента

   Когато ви кажат, че сте болни, а вие не вярвате се питате, от къде ли идва такава измислена глупост. Но когато лекарят при когото сте се явили на годишен преглед ви каже:

-Вие май много пушите? Трябва да намалите цигарите!

Чудите се.

Вие никога не сте пушили за това просто се смеете на думите на лекаря.

-Не е смешно! Съмнение за исхемична болест на сърцето… - съобщава ви, той.

       Все още сте спокоен. Това нищо още не означава за вас. Прибирате се вкъщи. Пийвате сто грама ракия за успокоение и влизате в интернета, който знае всичко.

   От него ви става  ясно, че имате запушени артерии към сърцето. Не случайно лекарят ви каза, че може да сте изкарал инфаркт. Не помните, но знаете, че често ви боли глава. Това означава, че притока на кръв към мозъчните ви клетки рязко е намалял.

„Какво пък!“ -мислите си вие. Оставяте нещата временно така. Но понеже често ви питат дали сте ходили на лекар не устоявате.

Записвате час за болница, която знаете, че ще се справи успешно с тялото ви.

И се започват въпросите:

-Къде ви боли?

На, което отговаряте:

-Не знам докторе, но ми казаха на профилактичния преглед нещо за исхемична болест на сърцето.

   Мерят ви кръвното. Прекалено високо. Вие не го усещате но апаратът е безкомпромисен и ви издава -160 -90.

Както е почнало, кардиограма на сърцето, бъбреци при нефролог, а даже и при уролога се отбивате. Да не забравя и за вените ви, които не се виждат достатъчно добре, но все пак успешно вземат от тях кръв заедно със задължителната урина.

     Отново сте в кабинета на кардиолога. Той ви обяснява как ще влязат в главната артерия на дясната ви ръка и ще проверят дали не са запушени там, кръвоносните съдове. Ако са ще ви пуснат така наречените от тях ефирни балончета, които ще помогнат на вашето сърцето да влезе в ритъм.

След кратък размисъл, захапвате въдицата като шаран на сухо. Съгласявате се. Веднага за да не се разколебаете ви донасят купчина листове на, които сте длъжен да оставите подпис, име и номер на лична карта. За да не се сърдят лекарите доброволно оставяте, телефонния си номер.

Вече сте готов за приемане. Или почти готов, защото сте се явили без направление за лекуване от личен лекар от града в който живеете. С обещание, че утре ще сте на линия точно в осем се разделяте мило с кардиолога.

Вече сте пътували час и пристигате в болницата във вашия град. Тук ви чака опашка пред кабинета. Изчаквате търпеливо час докато успеете да вземете направлението, така желано от вас.

   Тази нощ едва ли ще спите. Следващите също. Притеснен сте не толкова от това, че се налага да влезете в болница, а че може да се успите за автобуса. Слава богу, успявате да го хванете в шест сутринта. Вече сте в София на желаното от вас място. Отново ви мерят кръвното, правят кардиограма и проверяват. Вече не сте човек. Вие сте пациент. Или тяло, което трябва да се лекува. В кабинета на нефролога даже ви показват като експонат на студенти по медицина. Нищо не разбирате, защото лекарят говори на английски. От време на време минава на български, но само за вашите уши.

-Завъртете се наляво! Сега надясно… Легнете по гръб! Дайте сега по корем!

  Мислите си, че дори в казармата, когато бяхте някога войник не са ви въртели толкова много със заповеди. Наляво, надясно, ходом марш и стой…

Докато се чешете на удобно за вас място и разсъждавате за това, най-после сте отпратен горе в отделението. Но преди него сдавате дрехите , с които сте дошъл долу на партера и се обличате в пижама.

Явно ще се лежи. Нямате избор. Асансьорът безшумно ви изпраща на втория етаж в кардиологията. Казват ви да поседнете и почакате, докато една медицинска сестра предава документите, които бяхте подписали от вчера.

  Докато дремете изморен, изведнъж един от асансьорите се отваря и вие сте изненадан. Робот количка. Говорещ и даващ указания. Самичък се приближава  до един голям железен шкаф и като се мушва под него, успешно го вдига и после се връща обратно мърморейки на глас: -Внимание, наляво, внимание, дясно.

Качва се Роби… отново в асансьора и отпрашва неизвестно къде за вас. За момент почувствахте, че се намирате сякаш в сцена от фантастичен филм. Докато мислите за това най-после ви прибират в отделението с помощта на главния лекар, който се оказва жена. Имате си съквартирант в стаята. Запознавате се. Човекът е дошъл чак от Враца. Чака за пейсмейкър на сърцето. Вие си мислите, че при вас е доста по леко. Само някакво си там запушване на артерии, които чакат да бъдат отпушени.

Докато си говорите благо вътре с него в стаята нахлуват две медицински сестри. Едната бърза да осигури на тялото ви абокат. Почва ви без милост с иглата в лявата ръка. По дяволите оказва се, че нямате вени. Всъщност имате, но са невидими за медицинската сестра. Тя ви обгрижва вляво, после вдясно и вече я виждате почти отчаяна…

-Не ви ли боли? Целят ви надупчих? – пита ви тя.

-Е то може и да боли, но нали не сърби!? – отговаряте вие с усмивка и момичето продължава да търси кривите ви според нея, вени. Най-после сте облекчен, защото влиза една младо стройно момиче. То ви обяснява, че е определена за ваш лекуващ лекар. Преди да почне да ви мъчи с въпроси, тя успява безстрашно не само да открие скритите ви вени, но и да сложи на тях абокат за система.

Подложен сте на кръстосан разпит от нея:

-Какво ви боли?

-Не знам докторке, вие ще кажете! – отвръщате, на, което тя се усмихва.

-Все пак защо сте тук не чувствате ли нещо!

-Понякога имам стрелкащи болки в сърдечната област…

-Някои от близките ви да е имал сърдечни проблеми?

-Баща ми не, но виж майка ми си отиде от инсулт…

Всичко казано от вас се записва. После ви проверяват кръвното, пулса и правят кардиограма. Вземат кръв за изследване.

Следва рентген, на който сте първи. Късметлия, който трябва да изчака всички от групата. После след като ни забравят се сещат да ни подгонят към кардиологичното… там вече всеки си отива на определеното място. Стаята, където чака за инструкции. Но леглото ви примамва и си лягате изтощен от изследвания.

Най-после сте оставени на мира. Тъкмо задрямвате и се сещате.

Осъзнавате, че вече е обяд. Но сте забравили да вземете от вкъщи лъжица, вилица и чаша за чай. Добре, че е колегата до вас… Бил е няколко години охрана на някои магазини в столицата след като се е пенсионирал като старшина от армията. Той добросърдечно ви дава да ползвате не само инструментите за хранене, но и част от самата храна. Осъзнавате, че сте в болница  да се лекувате, а не да дебелеете в нея. Така, че храната ви е достатъчна за да може да си изпиете и хапчетата с нея.

   Вече е късна вечер, когато сестрата ви слага и на двама ви по една система. Предупреждава ви, никаква храна и вода в утрешния ден.

И после?

В.Софин  6.06.2022год.

      Следващата сутрин минава монотонно. Все пак не сте забравени изцяло, защото ви мерят кръвното, а и проверяват дали моторът/Сърцето/ вашия и тоя на колегата по легло до вас работи на пълни обороти. Естествено, че не работи. Все пак тук сте за да установят, каква пречка се крие под ламарината ви. /кожата/

Вече сте изнервени докрай. Дванадесет и половина, а вие още не сте пили вода, не сте закусвали.

Нейсе. Идва и вашият ред. Следвате послушно сестрата по петите и вече сте в операционната. Смъквате тениската и сядате послушен на посоченото място. Там ви карат да легнете и ви опаковат като пашкул. Освен това слагат ви и маска. Не толкова да не разговаряте, а защото все пак така е прието. Дясната ръка изтръпва от студена упойка. Изтръпнал сте и вие. Напрежението се носи във въздуха. За ваше успокоение най-после режат една от артериите и пъхат в нея устройство, което трябва да проследи ставащото в тялото ви. Изглежда с помощта на камера и химикал успяват да установят стеснението, което пречи на сърцето ви да изпомпва достатъчно кръв. Запушване на артериите, няма. Тук сте поставени пред дилема. Дали да имате стент или да карате само на хапчета. Съобщават ви, че дори и да не ви направят интервенцията все пак ще си пиете химикалите.

  Казвате: „Да“. И вече сте обработен с две хапчета. Следва процедурата, а след нея нова порция хапчета. Вече сте тяло, което е обработено. Показват ви екрана на който виждате сърцето си и стента, който спасява временно положението. Не, че не го знаете. Всичко е временно. Животът идва и си отива колкото и да не желаем това. Но ако сме успели да оставим частица обич, частица красота и много любов за останалите хора, които са ни познавали, значи сме успели да надживеем времето си…

Вече две години пиете хапчета за сърце и не знаете докога. Не се безпокойте! Времето ще реши вместо Вас! А дотогава живейте! Усмихвайте се. Изкачвайте върхове. Правете добро и най- важното, не мислете толкова за себе си, а за хората, които са до Вас и със Вас!

В. Софин дописано на 2.11.2024год.