"Ти си следващият!"

 

                                                                                 

                                                                             „Ти си следващият!“

        Ранна сутрин. Вървите по тротоара на притихналия още  спящ град и се опитвате да си поемете въздух. Студеното време Ви лишава от глътката. Изневиделица започва да Ви души остра кашлица. Тръгнали сте за работа. Пред Вас потракват обувките на дама, която също бърза за някъде. Може би като Вас е тръгнала на работа? Може би?! Опитвате се да я настигнете. Не Ви се получава, защото явно уплашени обувките на дамата се затичват. Решавате, че сте я изплашили и намалявате крачките си. Дамата завива зад ъгъла и изчезва от погледа Ви. Вие се движите по същия маршрут. Стигате до ъгъла и онемявате. Няма дама, улицата е празна. Почти, защото от някъде изкача пред погледа Ви черен котарак със святкащи в зелено, очи. Стряскате се за момент, а устата Ви сама проговаря:

–         Какво по- дяволите става тук?

Не можете да си отговорите на въпроса. Почесвате се и продължавате пътя си с думите:

–         Може и да ми се е привидяло.

Да, но котаракът е на улицата и Ви следи с поглед. Следите го и Вие. Това не помага, защото Черният котарак продължава да следи очите Ви.

Решавате, че не Ви е страх и си продължавате пътя към спирката на автобуса.

Скоро завивате на следващата улица. Погледът Ви отново улавя движение. Тъмен силует на млада жена с обувки, които бързат за работа. Решавате да я настигнете с мисълта, че това е оная същата дама преди малко, която изчезна мистериозно.

Когато почти я настигате, жената ускорява крачките си. Може би бърза за работа!? А почти сигурно сте успели да ѝ изкарате акъла. Все пак още е ранна ноемврийска сутрин. Уличното осветление свети също като лунния сърп, който Ви поздравява с добро утро.

Това Ви кара пак да забавите хода си, за втори път тази сутрин.

Жената завива зад ъгъла, а Вие обзет от любопитство забравили, че сте тръгнали за работа тръгвате по-стъпките ѝ.

Вече сте зад ъгъла, където Ви посрещат ококорените очи на черния котарак, който зяпа към Вас и то без да е учуден. Учудения сте вие. Жената е изчезнала мистериозно. Нищо друго освен следящия Ви поглед на черния котарак.

Забравяте този път да пратите някого по- дяволите. Устата Ви е разтворена в учудване. Езикът едва не прехапан.

„Какво става тук?“

Само тази мисъл минава през главата Ви, но все още имате кураж. Затова продължавате по улицата изпратен от очите на черния котарак, който следи Вашите действия сякаш с интерес.

 

Бързате или краката Ви сами ускоряват темпото. Назад не смеете да се върнете. Пътят Ви е напред. На следващото кръстовище завивате по една улица донякъде лишена от осветление. Пред Вас чувате тропота на дамски обувки. Улавяте строен, женски силует.

Вече сте достатъчно изнервен, но любопитството пак надделява у Вас.

Решавате да настигнете поне тоя път жената пред Вас.

Почти хуквате. За Ваша изненада и дамата ускорява движението си.

Задъхан почти я настигате, когато за лош късмет, тя завива на следващата улица.

Завивате и Вие почти уверен, че ще я видите. Уви! Срещате втренчените очи на черния котарак, който е застанал на пост и не мърда от него.

От жената няма и помен. Изчезнала, изпарила се… Просто студен ноемврийски въздух, който щипе бузите Ви и дори има нахалството да пробие със силата си вашия тънък панталон, с който бяхте тръгнали на работа.

Изведнъж уличното осветление угасва. Още цари полумрак, но денят е близо.

Дали обаче…?!

Не знаете, какво и защо става?

Бързате към следващия завой само за да установите…

Всъщност срещу Вас върви мъж. Няма помен от странната жена, която бягаше пред Вас. Няма и черен котарак със святкащи в зелено плашещи очи.

Поздравявате непознатия с добро утро и заинтригуван донякъде го питате:

–         Извинете! Видяхте ли една млада жена по пътя си?

Човекът Ви погледна сякаш сте полудели и казва:

–         Няма никаква жена, човече!

–         Ами котаракът? Черния котарак видяхте ли?

Отговорът на човека пред вас, Ви шокира:

–         Нито жена, нито котарак! Вие с всичкия ли сте си?

Разбирате, че човекът ви е взел за невменяем затова просто махвате за довиждане ръка и бързате напред към следващата улица и може би…

Стигате, погледът Ви също стига навреме за да видите как една кола изкача от съседна улица, и блъска същата оная дама, която преди малко бягаше пред Вас. Гумите скърцат жалостиво, но въпреки опитите на шофьора да спре возилото с натискане до краен предел спирачки, не му се получава. Колата поднася блъска жената и опомнил се донякъде шофьорът изчезва с мръсна газ зад завоя на съседна улица.

Приближавате мястото на произшествието. За Ваша изненада платното е празно. Няма жена. Но Ви посрещат очите на черния, котарак, който ви гледа втренчено.

За момент косите Ви настръхват. Врътвате се и хуквате обратно. Днес няма да  ходите на работа. Ще се скриете вкъщи, ще се заключите и напиете с алкохол за да забравите. А всъщност нещо случило ли се беше или всичко, което видяхте бе илюзия?

Взимате обратните завои тичешком. Вече на следващата улица пред вас изкача черен мерцедес, който Ви блъска. Хвръквате сякаш сте птица и падате на паважа.

Мигове преди да издъхнете се натъквате на зелените очи, които Ви гледат изплашено.

„Може би котаракът?!“ – една последна мисъл за Вас преди да потънете изцяло в мрака.

Уви! Оказват се очите на дамата, която бягаше пред Вас. Може би, защото беше изплашена от нещо, или просто бързаше за работа рано в тая ноемврийска утрин?!

Това не знаете и няма как да разберете. Жертвата сте Вие, а не дамата със зелените котешки очи, които ще бъдат оставени за Вас и в отвъдното. Там ще ви преследват с мисълта за черен котарак. Котарак, който се е опитал да Ви спре. Не за друго, а за да ви спаси от гибел.

 На следващия ден вестниците публикуваха станалото:

„Вчера рано сутринта на пътя беше прегазен човек. Самоличността му още не е установена. Пристигналата линейка по-късно само установи смъртта му. Странното беше, че наблизо до случилото се черен котарак пресече пътя на репортера ни, който беше дошъл да отрази случая.  Втренчените котешки зелени си очи блестяха, но не дадоха точен отговор за станалото…“

    Студеният ноемврийски вятър наблизо смъкваше последните листа от един очевидец. Кестен, чиято дрезгавост дойде от виещите се клони на него. Те проскърцаха неистово с глас идващ сякаш  от отвъдното: „Ти си следващият!“

В.Софин 11.11.2024год. Самоков