Твоят страх

 

                                                                                      

Твоят страх

      Не си тук за да се забавляваш…

Други се забавляват вместо, теб!

Ти си угрижен. Гледаш изплашено.

Първи ден.

Стараеш се колкото можеш!

Не ти се получават нещата. Търсиш помощ. Не я намираш. Гледат те странно очите на Другите.

Виждат ти се заплашителни. Не откриваш в тях съчувствие.

Тук си, не да се забавляваш!

Други се забавляват вместо, теб!

Ужас! Трябва ли да напуснеш? Да избягаш? Да се махнеш? Ей, така просто от страх.

Или пък да останеш!? Да гледаш Другите как се забавляват на влизането ти в почти празната стая където, скучаеш с напрежението събрано вече в теб.

Нямаш време за игри.

Някой непрестанно те наблюдава. Усещаш го по косъмчетата на тила си, който настръхва.

Обръщаш се. Няма никой. Очите ти фиксират празната стая. Може би, невидима камера докладва в стаята на шефа. Може би!

Втори ден.

       Сутринта, когато влезе в сградата срещна очите на Другите. Погледите им ти се видяха, преценяващи и студени.

Лицата им те зяпнаха безизразно. Устните им бяха, стиснати без поводи за усмивка.

Нахълтваш с бързината на изплашен заек в стаята, където те чака не обезпокоен от причини стол и скучаещ от нежелание, компютър. Сядаш и той заедно с теб вече е изпотен от страх.

Тук си не да се забавляваш. Тук си да работиш за Другите.

Другите, които се забавляват с твоя страх още от твоя първи, работен ден.

В.Софин 4.11.2024год.