Очи разтворих в скука
Дремех обзет от скука,
когато някой внезапно
с Любов взе да гука…
Очи отворих да видя звука -
пробит течеше ми улукът!
…………….
Веднъж един свободен мъник
изскочил гневен и велик
за да може поне за миг
изплезен да се изкаже - език!
……………………..
В ранна утрин озарен
виждам смисъла на моя ден.
Джиесемът слушам умилен -
хванат съм в любовния му, плен!
………………………
Горделив с цвета си бял
сякаш в приказка живял
с глас дрезгав тихичко шептял,
на печката, че всичко е видял -
невъздържаният бобец врял -
внезапно кихнал,
взел, че изкипял!
………………………
Няма коментари:
Публикуване на коментар