Вие, последният човек!

 

                                                                                    

                                                             Вие, последният човек

   Телевизор. Вечеря. Миене на зъби. Телевизор. Програми. Скъпо струващи, петнадесетминутни реклами…

   Седнали сте пред синия екран. Гледате. Отсреща също някой Ви, наблюдава. Не знаете?! Не можете да го докажете. Лишени сте от прозрението.

Зяпнали сте екрана на телевизора, който е променил до неузнаваемост плановете Ви, за живота. Още не го знаете. Не сте го осъзнали.

В плен сте на „Игри на волята“. А Вашата? Вече нямате такава. С нетърпение изчаквате мъчението от петнадесетминутните реклами да свърши. Те влизат като прашинка в зениците на очите Ви, и изменят мислите, които преди, имахте. Карат да разберете, че парите единствено са важни. Но не за Вас. За тия, които Ви, следят. Следват, петнайсет минути, скука. А защо не, разбира се… секс! Правите това набързо като зайците. Защото следва? 

… Ами?!

Пак Ви, включват любимото предаване, същото дето го следите с интерес, и с което вдигате рейтинга на телевизионната програма.

Точно по часовник петнайсет минути по-късно идват на ход вездесъщите реклами.

Вече се усещате леко изморен. Дори бих казал, отегчен.  Липсват Ви сили, а и желание пак да сте заек в размножителен период. Любовницата или жена Ви, също не изпитват нужда от интимност.

Затова намирате сили да си сипете питие. Някои пият бира, други са на твърди гориво. Не пиещите хапват. Проверяват хладилника. Ей така просто от скука се тъпчат. През това време от синия екран някой или нещо продължава упорито да Ви, следи.

  Понякога усещате втренчения поглед през рекламите, които упорито трият ежеминутно, Вашата памет.

Вие не знаете това. Не подозирате, че сте контролирани, манипулирани, наблюдавани.

Лишени сте от ума си.

Вашият ум витае някъде там в предаването по телевизора.  Брадър Биг е включен и за Вас. Той не ви моли. Брадър Биг, заповядва.

Заповедите му, които не разбирате, звучат така:

„Вечеряйте, но не забравяйте, че Ви следим! Време е да измиете зъбите си. Сега правете като зайците в размножителния им период. За това Брадър Биг Ви отпуска 15 минути на разположение. Проверете дали е зареден с вкусотии хладилника? Май сте отслабнали? Време е да се подкрепите. Ожаднели сте. Устата Ви лепне. Сипете си питие по-ваш избор. Ако нямате, то денонощния магазин със сигурност работи за Вас. Претърчете и си вземете, разбира се с Ваши пари достатъчно алкохол. Не бързайте! Имате време. Петнадесет минути са на Ваше разположение.

„Ами предаването?! Моето любимо предаване…?!“

Ако е свършило и не сте успели да хванете края му, не се безпокойте. Няма нужда да изпадате в паника. Включете се онлайн по Интернет, който също ще проследи действията Ви, но забележете с по-кратки реклами.

   Вече сте зомбирани. Били са ви нов експериментален наркотик, от който не искате да се откажете.

   Понякога вечер сте прекалено изморени от работа. Затова заспивате пред включения син екран. От там на всеки 15 минути се включва камера, която Ви наблюдава.

По някое време се събуждате. Промъкнала се е в съня Ви мисъл. Тя прониква на езика ви, който се обажда:

–         Добре, че не ме следи съседът!...

Че, защо му е да го прави?! И той като Вас е зомбиран. Следи вечер политическите новини на синия екран и на всеки 15 минути облекчава положението си с чаша алкохол. Напиване до безпаметност. Защо ли?! Бягане от рекламите или нещо друго?!

Не се безпокойте. Никой не може да избяга от вездесъщото око на синия екран. Не може и да се спаси от преследването.

Телевизор втренчен във Вашето лишено от мисъл лице, и на съседа алкохолик!

Всъщност кой сте, Вие?

Вие сте последният човек.

Изкуственият интелект е тук. Той Ви наблюдава, следи и контролира. Налага безпрекословно мнението си.

„Моето…?!“

Вашето мнение днес е без значение!

В. Софин   13.11.2024год.