Досадните вечно гладни за разговор, джиесема!

Ей ги на пущините! Три броя!

Дремят по-джобовете ми! За всеки джиесем отделен апартамент! Скрити на топло в джобовете, те надават глас, мислейки, че веднага ще отвърна на прищявката им и ще ги вдигна.Два от тях служебни ,задължително правят компания на моя милост. А пък личният, често стои наказан сам в кабинката, от която хвърлям поглед към преминаващите отпред на шосето автомобили. Сякаш разбрали се по-между си на една вълна джиесемите звънят и стряскат моя милост в удобното за тях време.  Тъкмо успея да вдигна първия, когато и вторият нагло се опитва да ме изкара от равновесие. Едва отзовал се, третият за да не бъде по-назад от другите също предявява претенции за диалог. Лошото в случая е, че все още не съм привършил с първия разговор, а вече трябва да се вслушам във втория. За третия личния, нямам време. Временно натискам копчето му и спирам настоятелният му глас. За момент забравям за него. И тъкмо, когато си помисля, че най после няма какво да ме обезпокои, отново личният нахалник, предявява с неприятен звън претенции да навлезе в моята територия. Поглеждам, неизвестен номер. Най-лошото е, че точно в този момент, тъкмо отварям портала на гост, на който колата е решила да излезе на разходка. Така, че първо удовлетворявам искането на клиента и го пускам бързо, вън от оградата на свобода. Посягам за нахалника. Тъкмо да се включа в разговора, той млъква за да ми покаже, че съм закъснял да отворя линията му. Е мисля си, който е решил да ме търси, пак ще опита, особено ако съм му нужен. Отначало два от джиесемите ме дразнеха с една и съща мелодия. Бърках в левия джоб, за да видя кой е решил да изпита нервите ми, обаче се оказва, че в десния, личният нахалник надава звън.Известно време ги търпях, но после взех, че смених мелодията на единия за да ги различавам. Така моя личен джиесем, бе принуден да се обажда с глас на крякаща жаба. Щом дочуех земноводното, вече знаех, че ме търсят от дома. Лошото в случая, бе, че понякога не улавях тихото крякане на жабата и пропусках разговора. Синът ми бе разбрал за  това. Взе безскрупулно старият ми джиесем и го замени с друг по-мощен. Сега когато звънне със силния си глас, успява да стресне дори, колегата в кабинката, който идва да ме смени за вечеря. Да се носят три джиесема, които постоянно да дърпат панталоните ми надолу не е лесно. Затова решително оставих на топло личния в кабинката. Не за друго а случайно да не се разболее в това зимно време. Току виж почнал да кашля ако измръзне. Не бих могъл тогава да чуя гласа му. Служебните джиесеми обаче, са успели изцяло да обсебят моя милост. Скрити на топло в джобовете ми, те са винаги готови да предявят искането си, винаги да съм в готовност: да отворя портала за нетърпеливите пристигащи или заминаващи автомобили. Понякога за да ме раздвижат, джиесемите нареждат с нетърпящ възражение глас да отнеса бързо краката си в ски-гардероба.. Там обикновено ме очаква клиент, който е решил да разходи ските си до близката за пързаляне писта. Уж техниката е за мое улеснение, а всъщност се оказва, че е създадена с една единствена цел, да тормози и подчинява. Ей ги на –три са пущините! Времето е успяло да им създаде удобство. Удобство, което уж е в полза на човека, но понякога то с успех дразни живота на служителите, които принудени от обстоятелствата често стават роби на техниката!

В.СОФИН